Усъвършенствани Йога Практики – урок 108
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 5 Февруари 2004 16:54
ТЕМА: Кечари мудра – гигантски скок за човечеството
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
Кечари мудра е обект на нарастващи обсъждания и дебати тези дни. Това е добър белег. Това означава, че излиза от сенките на езотеричната йога и навлиза в зората на тази нова епоха на нарастващо просветление.
Какво е кечари мудра? Нека го обясним с думи, лесни за разбиране. На около сантиметър два над тавана на устната кухина е разположен един от най-чувствителните към екстаз органи в тялото ни. Може да бъде достигнат сравнително лесно с езика. Разположен е на задния ръб на назалния септум (носната преграда – бел. моя) и когато нервната система е достатъчно пречистена чрез усъвършенствани йога практики, езикът ти ще се навие назад и ще отиде нагоре в кухината на носния фаринкс, за да открие чувствителния ръб на твоя септум. Когато това се случи, сякаш се включва главен превключвател в нервната ти система и всичките твои усъвършенствани йога практики и преживявания започват да функционират на много по-високо ниво. Щом влезеш спонтанно в кечари, ти стъпваш на високоскоростния път на йога. Това е “висшата лига”, старшата група в йога, така да се каже.
Рамакришна е казал: “Когато дивната богиня идва, езикът се огъва назад.”
Много са изпитвали този естествен феномен понякога в техните йога практики. Когато нервната система е готова, това просто се случва. Езикът иска да отиде назад. Но малцина са способни да го направят – а то е просто въпрос на обучение. Ако имаш силна бхакти и езикът се обръща назад, необходимо е да извършиш късо пътуване, за да осъществиш във фаринкса връзката към по-високо ниво на духовен опит.
Днес не много хора на земята са осъществили този важен преход в йога. Обаче е твърде вероятно броят на хората, навлизащи в кечари, да нарасне драматично в идващите години. Когато това се случи, ще бъде гигантски скок напред за човечеството, защото ще отбележи преминаването на човечеството към предимно духовен режим на функциониране на нервната система. Това ще донесе със себе си многото ползи от нарастващото просветление, разпространяващо се в нашето модерно общество. Кечари практиката е толкова значима, така мощна и така показателна накъде се насочва човешкият род. Само няколко йоги и йогини в кечари могат да имат огромен ефект върху духовните енергии във всеки. Те излъчват енергия, която ускорява възхода на процеса на просветление във всички. И така, кечари е индивидуален феномен по пътя на човешкото духовно преобразяване, но то има и глобални последици – също като всички останали усъвършенствани йога практики. Както Исус е казал: “Ти си светлината на света”.
Но – достатъчно за духовната съдба на човешкия род. Какво да кажем за всеки един от нас и за нашата връзка с кечари?
Тъй като кечари за пръв път бе спомената в тези уроци преди време, някои от вас ми писаха за това, че имат ранни симптоми на кечари и се чудят какво да правят. “Да спра ли езика да се огъва назад?” “Трябва ли да продължа?” “И ако трябва, то как?” Това бяха задаваните въпроси.
Ако езикът се огъва назад и чувстваме, че изпреварваме себе си, няма нужда да бързаме. Ако се колебаем или имаме прекомерни кундалини преживявания, може би е най-добре да изчакаме. Това е да приложиш самоопределяне на темпото, нали разбираш. Само ти можеш да знаеш кога е подходящото време. Никой друг не може да ти каже кога е време да започнеш кечари или някоя друга напреднала йога практика. Твоите преживявания и твоята бхакти ще ти бъдат водачи.
Макар и да говорим за пътуване от няколко сантиметра, кечари е голямо начинание. Не толкова физически, макар да има някакво физическо предизвикателство, но още по-големи са предизвикателствата в психиката и емоциите. Практиката кечари е голяма работа. Тя достига до сърцевината на нашата духовна самоличност. Готови ли сме да включим неврологичен ключ, който ще ни пренесе в по-високи нива на съществуване? Няма да се променим внезапно и завинаги. Не става по този начин. В деня след като влезем в кечари за първи път, ние сме си все същите. Може дори да спрем да правим кечари, ако сме започнали преждевременно – няма да си нанесем вреда с това. Кечари има своя стадий на несръчност, точно като всички усъвършенствани йога практики. Нужна е известна непоколебимост, за да се премине през несръчните начала на кечари.
Не ставаме веднага различни в момента, в който започнем кечари. Само с времето и с ежедневно практикуване се променяме и това ще бъде съществена промяна. В действителност ние сме се превърнали в различен човек преди да започнем кечари. Решението да започнем да правим кечари е преминаване “отсреща” също толкова, колкото самото й правене. В този смисъл кечари е нещо повече от физическо действие. Решението да правим кечари е разпознаване готовността на нервната система да отиде на следващото ниво. Нервната система ни казва когато е готова. Ставаме кечари още преди да влезем в тази практика. Не е ли така и с всички усъвършенствани йога практики, които започваме? Чувстваме се готови. Започваме практиката. Ако сме в тон с нашата нервна система, практиката ще ни се “лепне”.
Ако е преждевременно, ще има грапавост в практиката и ще трябва да се върнем назад. Това е добре. Това е начинът по който опитваме и намираме проходи, през които да се придвижим напред в йога. И с кечари е така. Само че с кечари правим малко повече, за да навлезем в нея и преживяването е доста драматично, така че се изисква силна мотивация, за да го направим – силна бхакти.
Кечари означава “да летиш във вътрешното пространство”.
Това звучи поетично и драматично. И все пак, кечари е много повече от това. Кечари е много по-лична от това. Редовното практикуване на кечари ни отвежда в постоянното любене на полярностите вътре в нас. Ефектите на кечари надминават тези на тантричните сексуални връзки, обсъдени в тантра групата. Това е невероятно, защото кечари изобщо не включва външна сексуална активност. Кечари е една от големите тайни на просветлените целибати. Не, че целибатът и кечари трябва да вървят заедно. Всеки може да прави кечари и да продължи с нормални сексуални връзки. Но ако човек избере път на безбрачие, тогава кечари заедно с другите усъвършенствани йога практики ще осигури повече от достатъчно насърчаване на сексуалната енергия да отиде нагоре в нервната система. Това е естествен вътрешен процес, който идва в нас.
С кечари наистина ли “летим във вътрешното пространство”? Най-великата част от преживяването на кечари е възхода на екстатично блаженство. Сетивата по естествен начин са изтеглени навътре и сякаш летим вътре. Вътрешните ни измерения са необятни и ние се извисяваме в тях в постоянен блян.
Връзката, която правим близо до върха на сушумна, ида и пингала в кечари е екстатична и предизвиква екстатична проводимост в нервната система повече от всяка друга практика. А всяка друга усъвършенствана йога практика става нарастващо по-ефективна в правенето на същото нещо – повишаване на екстатичната проводимост. Така че, кечари е екстатична връзка, която осветява цялата ни нервна система. Чувствителния заден ръб на носната преграда е олтар на блаженството. Колкото повече време прекарваме там, толкова повече блаженство изпитваме. Кечари е перфектния придружител на самбхави. Двете практики се допълват една друга. Заедно кечари и самбхави изтеглят божествения екстаз нагоре и ни изпълват с божествена светлина.
Напредналите йоги и йогини постоянно използват кечари по време на техните седящи практики и често през деня, когато не са ангажирани в разговор. С други думи – кечари е домът на напредналите йоги и йогини. Ние дори не знаем, че те са в кечари. Само финото сияние на божествена светлина ги издава. Вътре те са в постоянна божествена любовна игра.
Тук ще обхванем четири етапа на кечари, като и четирите са свързани с местоположението на върха на езика:
Етап 1 – до точката на тавана в устата, където твърдото и мекото небце се срещат. Това е граничната линия, която трябва да бъде прекосена, преди да стане възможно забавлението ни с етап 2.
Етап 2 – зад мекото небце и нагоре към носната преграда. Това е късо, но важно пътуване. Първоначално това се прави с помощ от пръст, поставен под езика и избутващ го назад, като отива към лявата или към дясната страна на мекото небце – в зависимост от това, къде влизането е по-лесно. Това може да изисква “разкъсване на девствената ципа” – мембраната под езика. Виж повече за това по-долу.
Етап 3 – постепенно достигане до върха на носния фаринкс и носната преграда. Това ни отвежда до костната структура, в която е вместена хипофизната жлеза.
Етап 4 – Навлизане в носните канали отвътре и придвижване нагоре, отвъд върха на фаринкса – в посока към точката между веждите. Не е толкова далече за езика да достигне дотам, колкото изглежда първоначално. Постави палеца си на ставата на челюстта и постави показалеца си на върха на езика, изплезен навън. След това завърти така фиксираната дължина (от палеца до показалеца) нагоре към точката между веждите. Виждаш ли? Не е толкова далече езика да отиде направо нагоре от корена си.
Много години могат да минат между етапи 1 и 4. Кечари е продължителна еволюция, а не събитие ставащо за една нощ, макар със сигурност да има своите драматични моменти на преход – особено от етап 1 към етап 2 и от етап 3 към етап 4.
Нека сега разгледаме четирите етапа по-подробно.
Етап 1 ни поставя в контакт с долната част на носната преграда през небцето. Това вече беше предложено като цел към която да вървим – в урока за йони мудра кумбхака. Може да се усети някакъв екстатичен отговор в мястото, където твърдото и мекото небце се срещат, ако чистотата на нервната система нарасне. Етап 1 не е лесен, тъй като изисква някакво усилие при повечето хора, за да задържат постоянно езика на тавана на устата и постепенно и постоянно да работят върху посоката “още по-назад”. Този навик се развива постепенно. Веднъж след като върхът на езикът премине мястото, където твърдото и мекото небце се срещат и мекото небце може да бъде избутвано нагоре с езика, тогава етап 2 е близо до теб.
Етап 2 е много драматичен. Езикът се избутва назад с пръст към лявата или към дясната страна на мекото небце. Тези са най-кратките пътеки, водещи зад мекото небце. Едната ще бъде по-кратка от другата. Ти ще експериментираш и ще установиш сам в един момент. Дългата пътека е през средата. Мекото небце има еластично сухожилие, което преминава по задният му ръб. Когато върхът на езика отиде зад него за първи път, еластичното сухожилие може да се хлъзне бързо около долната част на езика, сякаш го сграбчва. И тогава езикът внезапно се оказва в носния фаринкс и за първи път докосва ръба на носната преграда.
Първата реакция е изненада и вероятно езикът бързо ще се върне обратно назад. Лесно се издърпва обратно. Не е необходима помощ с пръсти. Също така, докато езикът е в носния фаринкс, е лесно да се диша през носа. При първото влизане очите и носът могат да се овлажнят, може да има кихане, може да има сексуална възбуда и силни емоции. Всички тези неща са временни реакции на събитието за навлизане в етап две на кечари за първи път. При следващите навлизания нещата се успокояват. След време няма да е необходима помощ с пръст, за да отива езика зад мекото небце. Еластичното сухожилие по ръба на мекото небце се разтяга и етап 2 на кечари става доста лесен. Всъщност, по-лесно е да се стои в етап 2, отколкото да се стои в етап 1 на кечари. Езикът много лесно си почива в носния фаринкс – въобще без никакво усилие, което прави кечари практиката лесна за ползване по време на пранаяма и медитация. Очевидно езикът е предназначен да си почива блажено в носния фаринкс.
Има два практически въпроса относно етап 2 на кечари, които трябва да бъдат разгледани. Първият е овлажняването във фаринкса. Вторият е натрупването на слюнка в устата.
Фаринксът може да бъде малко капризен и променлив. Обикновено той е естествено влажен и добре смазан за езика. Понякога е сух и не толкова добре смазан. В първия от тези два случая кечари може да бъде практикувана практически неограничено. Във втория случай – пестеливо. Когато фаринксът е сух, може да има парещо, дори болезнено усещане, щом езикът е там. Така че, това не е момента да правим кечари – просто отиваме в етап 1, когато фаринксът е сух. Интересното е, че по време на практиките фаринксът почти винаги ще е влажен. Но не може да се предскаже със сигурност. Ние просто влизаме там, когато сме добре дошли – а така е през повечето време. А когато не сме желани, уважаваме ситуацията и се въздържаме от влизане. Нещо такова.
Когато сме горе в етап 2 на кечари, слюнка ще се натрупва долу в устата. Тъй като не можем да преглътнем това, което ни е в устата, докато езикът ни е горе в носния фаринкс и не искаме да ни текат лигите, тогава излизаме от кечари когато е необходимо, за да преглътнем слюнката. В ранния период на привикване с кечари на етап 2 може да има много слюнка, така че ще ни се наложи да преглъщаме по-често. С времето слюнката се връща към нормалните си нива и рядко ще става излизане от кечари за преглъщане.
Така че, в етап 2 на кечари ние просто оставяме нашият език да почива ненапрегнато върху ръба на носния фаринкс, а това задвижва духовните процеси навсякъде в тялото ни.
В началото на етап 2 от кечари ще бъдем любопитни. Ние сме в ново място и искаме да разберем какво има във фаринкса. Там е чувствителната носна преграда, “олтарът на блаженството”. Нямаме проблем да го открием и да осъзнаем, че най-добрият начин да правим пранаяма и медитация е, когато езикът почива върху носната преграда. Това е все едно да имаш мощна сидхасана, работеща едновременно и в другия край на спиналния нерв, събуждаща цялата ти нервна система откъм горния край. Когато не се наслаждаваме на блаженството в носната преграда, ние несъмнено ще изследваме и ще открием издадените “тромпетчета” на евстахиевите тръби от двете страни на носните канали. Не можем също така да пропуснем входовете към носните отвори от двете страни на носната преграда и бързо ще намерим изключително чувствителните еректилни тъкани вътре в тях. Твърде много неща. По-добре известно време стойте настрани от тях. И така, отиваме в нашето пътуване нагоре по носната преграда към горната част на фаринкса – към етап 3. За някои това е кратко пътуване. За други може да отнеме много време. Отивайки там, ние разкриваме за нашия език цялата дължина на ръба на носната преграда и подготвяме себе си евентуално да навлезем в носните канали и да отидем по-високо.
Практика, която може да ни помогне след като отидем в етап 2 на кечари е т.н. “доене на езика”. Състои се в нежното издърпване на езика с пръстите на двете ръце, като се редуват, сменят се ръцете, сякаш доим крава. Добро време да правим това е, когато сме под душа, всеки ден. По този начин можем да получим ползата от този метод, без да си олигавим дрехите. С времето езикът може да се удължи с помощта на този метод. Това не е много полезна практика за влизане в етап 2 – за този етап най-важно е да се справим с френулума, както е обсъдено по-долу. Доенето на езика помага за преминаване към етапи 3 и 4 на кечари, особено към етап 4.
Етап 4 е друга драматична стъпка. Той може да е на години време от етапи 2 и 3. Всеки ще бъде различен в подхода си към него. Има една хитрина за този етап. Носните канали са високи и тесни, а езикът е тесен и широк, така че езикът може да навлезе в тях само като се обърне настрани. Но на коя страна? Едната страна е по-добра от другата. Езикът може по естествен начин да бъде обърнат с връх към центъра, като следваш канала, започващ от върха на издатината на съответната евстахиева тръба и оттам в намиращия се до нея носен канал. Това по естествен начин обръща върха на езика към центъра и му позволява да се плъзне нагоре и отстрани на носната преграда в съответния носен канал. Обръщането на езика навътре към центъра е пътят нагоре за навлизане в носните канали. Навлизането в етап 4 е драматично като навлизането в етап 2, тъй като тъканите в носните канали са екстремално чувствителни, а свързването с тях по описания начин извежда нервната система на още по-високо ниво. Етап 4 осигурява обширна стимулация на горните краища на сушумна, ида и пингала и това има огромни ефекти в цялата нервна система, особено когато се комбинира с пранаяма и свързаните с нея бандхи и мудри.
Отиването в етап 4 става по един естествен начин, след като етапи 2 и 3 са овладени и станат втора природа. Преди това не сме много привличани – поради чувствителността в носните канали. Отварящата се нервна система и изгряващата бхакти ни отвеждат в етап 4, когато сме готови.
След като се научим да влизаме в носните канали, езикът може да бъде използван, за да се прави алтернативно дишане през ноздрите по време на пранаяма и йони мудра кумбхака. Това осигурява редуващо се стимулиране в носните канали, което създава допълнителни пречистващи ефекти в сушумна, ида и пингала. Нашите пранаяма и кумбхака стават супер заредени в етап 4 на кечари.
Четирите стадия на кечари подпомагат големи неврологични отваряния в главата и в цялата нервна система. Кечари е една от най-приятните и надалеч стигащи усъвършенствани йога практики. Кечари представлява основен преход към много по-високо ниво в нашите усъвършенствани йога практики.
Нека сега говорим за мембраната/сухожилието под езика, наречено френулум.
За повечето от нас, френулумът ще бъде ограничаващ фактор при придвижване през етапите на кечари. Има спор дали френулумът трябва да бъде подрязван или не. Някои казват, че ние заслужаваме или не заслужаваме кечари в зависимост от вида френулум, който имаме под езика си и, че единственият път към кечари е разтягането на френулума. Ако не можем да го разтегнем достатъчно, за да направим кечари, значи такава е “Волята Божия”.
В тези уроци ние не се подписваме под този ограничен възглед. Възгледът в уроците е, че “Господ помага на тези, които сами си помагат”.
В тези уроци гледаме на френулума като връвчица, която трябва да бъде подрязана, когато настане подходящото време. Тя ни държи вън от кечари, докато станем готови. Когато сме готови, а всеки един от нас знае кога е готов, френулумът може да бъде подрязан. Подобно е като при девствената ципа – химена. Когато жената е готова за полов акт, хименът се разкъсва. Дотогава хименът служи, за да осигури определен вид защита. Разкъсването на химена може да бъде стресово и болезнено събитие, ако стане насила. Рано или късно френулумът ще бъде принудително отворен по същия начин, защото отиването в кечари е толкова естествено, колкото и да отидеш в сексуален контакт. Предопределено е биологически. Това става, когато нервната система е достатъчно зряла. Усъвършенстваните йога практики ни довеждат по-близо до прехода с всеки един ден практикуване.
Кечари е резултат от нашия втори пубертет – нашия духовен пубертет. С пречистването на нервната ни система се увеличава и нашата бхакти. Бхакти е това, което повече от всичко друго ни изпраща в кечари. Когато всяка фибра на твоето същество желае Бог, тогава отиваш там. Езикът се обръща назад и отива нагоре. Нещо такова.
Веднъж след като нашата бхакти запрати езика ни назад в кечари, скъсването на химена на френулума не би трябвало да бъде стресиращо и болезнено. Може да бъде много лесно и нежно. Но преди всичко, може и трябва да става постепенно. Прави се с миниатюрни срязвания. Тънки срязвания, всяко едно от които по-тънко от косъм или много тънка струна. Стерилизирана, остра ножичка за рязане кожичките на пръстите (подобна на малка ножица за рязане на кабел) може да свърши работа, но малко по малко. Когато повдигнем езика си нагоре, можем много лесно да видим къде е точката на най-голямо напрежение при разтегляне на френулума. Ако направим миниатюрно срязване там, не по-дълбоко от косъм, вероятно няма и да кърви. Или може би само капка. Ако е повече от една капка, срязали сме твърде много. Миниатюрният срез ще заздравее за ден-два. Тъканите в устата заздравяват много бързо. Тогава след седмица или след месец, когато ни е комфортно, ще бъдем готови да го направим отново. И след това, след още седмица или повече, можем пак да го направим. Ако сме чувствителни, малко лед може да се използва, за да обезчувстви ръба на френулума и дори няма да почувстваме лекото щипване, когато срязваме. Не използвай обаче лед, за да правиш голям срез. Това е твърде много и носи известен риск от инфекция. Не срязваме френулума, ако имаме инфекция някъде по тялото. С фини срязвания френулумът ще позволи на езика да отиде още назад за нула време и преди да се усетим, вече ще използваме пръста си, за да бутнем езика зад мекото небце.
Можем да продължим с малките срязвания след като сме в етап 2 на кечари и това ще ни помогне да преминем в етап 3. Тогава можем да продължим с миниатюрните срязвания, докато достигнем до горната част на носния фаринкс, а това ще ни помогне да навлезем в етап 4. Ще отнеме години. Не бързаме. Можем да продължаваме с месеци или дори с години, без никакво срязване, за да се наслаждаваме на нивото на кечари, до което сме достигнали и на постоянното духовно израстване, което идва с него. Това ще ни позволи да се вдъхновим и да продължим нагоре с езика, като направим още малко срязвания.
Когато срязванията достигнат след етап 2 на кечари, става много лесно да ги правим. Тъй като френулумът се поддава бавно, ръбът му когато се разтегне, заприличва на мазол. Няма болка при срязването му и не кърви. Не е трудно да се подрязва, така че езикът да може да отиде още нагоре в по-напредналите етапи на кечари. Това е дълго пътешествие във времето, а и носещо удовлетворение също така. Може да отнеме десетилетия, за да завършим етапи от 1 до 4. Не бързаме. Нервната система знае какво трябва да стане. Когато тя разбере, чрез нашата бхакти научаваме това и ние.
Френулумът на всеки човек е различен. Неколцина ще влязат в кечари, без да е необходимо постепенно да го срязват. Други ще се нуждаят от много срязвания. Останалата част от нас ще бъдат някъде по средата. Какъвто и да е случаят, ние ще знаем какво да направим, когато бхакти се появи. Никой друг не може да ни каже кога и какво да правим. Всичко в този урок се предлага като информация, така че да имаш добра идея какви са ти възможностите, когато се появи бхакти.
Някои ще имат медицински притеснения относно срязванията на френулума. Повечето лекари няма да са за това. Има ли риск? Винаги има известен риск, когато предприемаме нови неща. Такъв е животът. Практиката за срязвания на френулума за кечари съществува от хиляди години – поне оттогава, откогато и обрязването, пиърсинга и татуирането на тялото. Не, че тези видове телесни променяния са от същия клас като кечари. Не са. Кечари е една от най-напредналите йога практики на планетата. Когато разберем, че сме готови за нея, ние ще имаме волята да поемем рисковете, свързани с навлизането в нея. Всеки един избира своя път в съгласие с чувствата, надигащи се в сърцето му.
Този урок не е, за да популяризираме етап 2, както и последващите го етапи на кечари като практика за всеки. Той е, за да предостави полезна информация за тези, които преживяват симптоми на кечари и откриват, че по един естествен начин се протягат да достигнат отвъд етап 1. Не забравяй винаги да се ускоряваш според своите собствени възможности и преживявания.
Гуруто е в теб.