Day: March 6, 2021

Усъвършенствани Йога Практики – урок 108
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 5 Февруари 2004 16:54

ТЕМА: Кечари мудра – гигантски скок за човечеството
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Кечари мудра е обект на нарастващи обсъждания и дебати тези дни. Това е добър белег. Това означава, че излиза от сенките на езотеричната йога и навлиза в зората на тази нова епоха на нарастващо просветление.

Какво е кечари мудра? Нека го обясним с думи, лесни за разбиране. На около сантиметър два над тавана на устната кухина е разположен един от най-чувствителните към екстаз органи в тялото ни. Може да бъде достигнат сравнително лесно с езика. Разположен е на задния ръб на назалния септум (носната преграда – бел. моя) и когато нервната система е достатъчно пречистена чрез усъвършенствани йога практики, езикът ти ще се навие назад и ще отиде нагоре в кухината на носния фаринкс, за да открие чувствителния ръб на твоя септум. Когато това се случи, сякаш се включва главен превключвател в нервната ти система и всичките твои усъвършенствани йога практики и преживявания започват да функционират на много по-високо ниво. Щом влезеш спонтанно в кечари, ти стъпваш на високоскоростния път на йога. Това е “висшата лига”, старшата група в йога, така да се каже.

Рамакришна е казал: “Когато дивната богиня идва, езикът се огъва назад.”

Много са изпитвали този естествен феномен понякога в техните йога практики. Когато нервната система е готова, това просто се случва. Езикът иска да отиде назад. Но малцина са способни да го направят – а то е просто въпрос на обучение. Ако имаш силна бхакти и езикът се обръща назад, необходимо е да извършиш късо пътуване, за да осъществиш във фаринкса връзката към по-високо ниво на духовен опит.

Днес не много хора на земята са осъществили този важен преход в йога. Обаче е твърде вероятно броят на хората, навлизащи в кечари, да нарасне драматично в идващите години. Когато това се случи, ще бъде гигантски скок напред за човечеството, защото ще отбележи преминаването на човечеството към предимно духовен режим на функциониране на нервната система. Това ще донесе със себе си многото ползи от нарастващото просветление, разпространяващо се в нашето модерно общество. Кечари практиката е толкова значима, така мощна и така показателна накъде се насочва човешкият род. Само няколко йоги и йогини в кечари могат да имат огромен ефект върху духовните енергии във всеки. Те излъчват енергия, която ускорява възхода на процеса на просветление във всички. И така, кечари е индивидуален феномен по пътя на човешкото духовно преобразяване, но то има и глобални последици – също като всички останали усъвършенствани йога практики. Както Исус е казал: “Ти си светлината на света”.

Но – достатъчно за духовната съдба на човешкия род. Какво да кажем за всеки един от нас и за нашата връзка с кечари?

Тъй като кечари за пръв път бе спомената в тези уроци преди време, някои от вас ми писаха за това, че имат ранни симптоми на кечари и се чудят какво да правят. “Да спра ли езика да се огъва назад?” “Трябва ли да продължа?” “И ако трябва, то как?” Това бяха задаваните въпроси.

Ако езикът се огъва назад и чувстваме, че изпреварваме себе си, няма нужда да бързаме. Ако се колебаем или имаме прекомерни кундалини преживявания, може би е най-добре да изчакаме. Това е да приложиш самоопределяне на темпото, нали разбираш. Само ти можеш да знаеш кога е подходящото време. Никой друг не може да ти каже кога е време да започнеш кечари или някоя друга напреднала йога практика. Твоите преживявания и твоята бхакти ще ти бъдат водачи.

Макар и да говорим за пътуване от няколко сантиметра, кечари е голямо начинание. Не толкова физически, макар да има някакво физическо предизвикателство, но още по-големи са предизвикателствата в психиката и емоциите. Практиката кечари е голяма работа. Тя достига до сърцевината на нашата духовна самоличност. Готови ли сме да включим неврологичен ключ, който ще ни пренесе в по-високи нива на съществуване? Няма да се променим внезапно и завинаги. Не става по този начин. В деня след като влезем в кечари за първи път, ние сме си все същите. Може дори да спрем да правим кечари, ако сме започнали преждевременно – няма да си нанесем вреда с това. Кечари има своя стадий на несръчност, точно като всички усъвършенствани йога практики. Нужна е известна непоколебимост, за да се премине през несръчните начала на кечари.

Не ставаме веднага различни в момента, в който започнем кечари. Само с времето и с ежедневно практикуване се променяме и това ще бъде съществена промяна. В действителност ние сме се превърнали в различен човек преди да започнем кечари. Решението да започнем да правим кечари е преминаване “отсреща” също толкова, колкото самото й правене. В този смисъл кечари е нещо повече от физическо действие. Решението да правим кечари е разпознаване готовността на нервната система да отиде на следващото ниво. Нервната система ни казва когато е готова. Ставаме кечари още преди да влезем в тази практика. Не е ли така и с всички усъвършенствани йога практики, които започваме? Чувстваме се готови. Започваме практиката. Ако сме в тон с нашата нервна система, практиката ще ни се “лепне”.

Ако е преждевременно, ще има грапавост в практиката и ще трябва да се върнем назад. Това е добре. Това е начинът по който опитваме и намираме проходи, през които да се придвижим напред в йога. И с кечари е така. Само че с кечари правим малко повече, за да навлезем в нея и преживяването е доста драматично, така че се изисква силна мотивация, за да го направим – силна бхакти.

Кечари означава “да летиш във вътрешното пространство”.

Това звучи поетично и драматично. И все пак, кечари е много повече от това. Кечари е много по-лична от това. Редовното практикуване на кечари ни отвежда в постоянното любене на полярностите вътре в нас. Ефектите на кечари надминават тези на тантричните сексуални връзки, обсъдени в тантра групата. Това е невероятно, защото кечари изобщо не включва външна сексуална активност. Кечари е една от големите тайни на просветлените целибати. Не, че целибатът и кечари трябва да вървят заедно. Всеки може да прави кечари и да продължи с нормални сексуални връзки. Но ако човек избере път на безбрачие, тогава кечари заедно с другите усъвършенствани йога практики ще осигури повече от достатъчно насърчаване на сексуалната енергия да отиде нагоре в нервната система. Това е естествен вътрешен процес, който идва в нас.

С кечари наистина ли “летим във вътрешното пространство”? Най-великата част от преживяването на кечари е възхода на екстатично блаженство. Сетивата по естествен начин са изтеглени навътре и сякаш летим вътре. Вътрешните ни измерения са необятни и ние се извисяваме в тях в постоянен блян.

Връзката, която правим близо до върха на сушумна, ида и пингала в кечари е екстатична и предизвиква екстатична проводимост в нервната система повече от всяка друга практика. А всяка друга усъвършенствана йога практика става нарастващо по-ефективна в правенето на същото нещо – повишаване на екстатичната проводимост. Така че, кечари е екстатична връзка, която осветява цялата ни нервна система. Чувствителния заден ръб на носната преграда е олтар на блаженството. Колкото повече време прекарваме там, толкова повече блаженство изпитваме. Кечари е перфектния придружител на самбхави. Двете практики се допълват една друга. Заедно кечари и самбхави изтеглят божествения екстаз нагоре и ни изпълват с божествена светлина.

Напредналите йоги и йогини постоянно използват кечари по време на техните седящи практики и често през деня, когато не са ангажирани в разговор. С други думи – кечари е домът на напредналите йоги и йогини. Ние дори не знаем, че те са в кечари. Само финото сияние на божествена светлина ги издава. Вътре те са в постоянна божествена любовна игра.

Тук ще обхванем четири етапа на кечари, като и четирите са свързани с местоположението на върха на езика:

Етап 1 – до точката на тавана в устата, където твърдото и мекото небце се срещат. Това е граничната линия, която трябва да бъде прекосена, преди да стане възможно забавлението ни с етап 2.
Етап 2 – зад мекото небце и нагоре към носната преграда. Това е късо, но важно пътуване. Първоначално това се прави с помощ от пръст, поставен под езика и избутващ го назад, като отива към лявата или към дясната страна на мекото небце – в зависимост от това, къде влизането е по-лесно. Това може да изисква “разкъсване на девствената ципа” – мембраната под езика. Виж повече за това по-долу.
Етап 3 – постепенно достигане до върха на носния фаринкс и носната преграда. Това ни отвежда до костната структура, в която е вместена хипофизната жлеза.
Етап 4 – Навлизане в носните канали отвътре и придвижване нагоре, отвъд върха на фаринкса – в посока към точката между веждите. Не е толкова далече за езика да достигне дотам, колкото изглежда първоначално. Постави палеца си на ставата на челюстта и постави показалеца си на върха на езика, изплезен навън. След това завърти така фиксираната дължина (от палеца до показалеца) нагоре към точката между веждите. Виждаш ли? Не е толкова далече езика да отиде направо нагоре от корена си.

Изображение:

Много години могат да минат между етапи 1 и 4. Кечари е продължителна еволюция, а не събитие ставащо за една нощ, макар със сигурност да има своите драматични моменти на преход – особено от етап 1 към етап 2 и от етап 3 към етап 4.
Нека сега разгледаме четирите етапа по-подробно.

Етап 1 ни поставя в контакт с долната част на носната преграда през небцето. Това вече беше предложено като цел към която да вървим – в урока за йони мудра кумбхака. Може да се усети някакъв екстатичен отговор в мястото, където твърдото и мекото небце се срещат, ако чистотата на нервната система нарасне. Етап 1 не е лесен, тъй като изисква някакво усилие при повечето хора, за да задържат постоянно езика на тавана на устата и постепенно и постоянно да работят върху посоката “още по-назад”. Този навик се развива постепенно. Веднъж след като върхът на езикът премине мястото, където твърдото и мекото небце се срещат и мекото небце може да бъде избутвано нагоре с езика, тогава етап 2 е близо до теб.

Етап 2 е много драматичен. Езикът се избутва назад с пръст към лявата или към дясната страна на мекото небце. Тези са най-кратките пътеки, водещи зад мекото небце. Едната ще бъде по-кратка от другата. Ти ще експериментираш и ще установиш сам в един момент. Дългата пътека е през средата. Мекото небце има еластично сухожилие, което преминава по задният му ръб. Когато върхът на езика отиде зад него за първи път, еластичното сухожилие може да се хлъзне бързо около долната част на езика, сякаш го сграбчва. И тогава езикът внезапно се оказва в носния фаринкс и за първи път докосва ръба на носната преграда.

Първата реакция е изненада и вероятно езикът бързо ще се върне обратно назад. Лесно се издърпва обратно. Не е необходима помощ с пръсти. Също така, докато езикът е в носния фаринкс, е лесно да се диша през носа. При първото влизане очите и носът могат да се овлажнят, може да има кихане, може да има сексуална възбуда и силни емоции. Всички тези неща са временни реакции на събитието за навлизане в етап две на кечари за първи път. При следващите навлизания нещата се успокояват. След време няма да е необходима помощ с пръст, за да отива езика зад мекото небце. Еластичното сухожилие по ръба на мекото небце се разтяга и етап 2 на кечари става доста лесен. Всъщност, по-лесно е да се стои в етап 2, отколкото да се стои в етап 1 на кечари. Езикът много лесно си почива в носния фаринкс – въобще без никакво усилие, което прави кечари практиката лесна за ползване по време на пранаяма и медитация. Очевидно езикът е предназначен да си почива блажено в носния фаринкс.

Има два практически въпроса относно етап 2 на кечари, които трябва да бъдат разгледани. Първият е овлажняването във фаринкса. Вторият е натрупването на слюнка в устата.

Фаринксът може да бъде малко капризен и променлив. Обикновено той е естествено влажен и добре смазан за езика. Понякога е сух и не толкова добре смазан. В първия от тези два случая кечари може да бъде практикувана практически неограничено. Във втория случай – пестеливо. Когато фаринксът е сух, може да има парещо, дори болезнено усещане, щом езикът е там. Така че, това не е момента да правим кечари – просто отиваме в етап 1, когато фаринксът е сух. Интересното е, че по време на практиките фаринксът почти винаги ще е влажен. Но не може да се предскаже със сигурност. Ние просто влизаме там, когато сме добре дошли – а така е през повечето време. А когато не сме желани, уважаваме ситуацията и се въздържаме от влизане. Нещо такова.

Когато сме горе в етап 2 на кечари, слюнка ще се натрупва долу в устата. Тъй като не можем да преглътнем това, което ни е в устата, докато езикът ни е горе в носния фаринкс и не искаме да ни текат лигите, тогава излизаме от кечари когато е необходимо, за да преглътнем слюнката. В ранния период на привикване с кечари на етап 2 може да има много слюнка, така че ще ни се наложи да преглъщаме по-често. С времето слюнката се връща към нормалните си нива и рядко ще става излизане от кечари за преглъщане.

Така че, в етап 2 на кечари ние просто оставяме нашият език да почива ненапрегнато върху ръба на носния фаринкс, а това задвижва духовните процеси навсякъде в тялото ни.

В началото на етап 2 от кечари ще бъдем любопитни. Ние сме в ново място и искаме да разберем какво има във фаринкса. Там е чувствителната носна преграда, “олтарът на блаженството”. Нямаме проблем да го открием и да осъзнаем, че най-добрият начин да правим пранаяма и медитация е, когато езикът почива върху носната преграда. Това е все едно да имаш мощна сидхасана, работеща едновременно и в другия край на спиналния нерв, събуждаща цялата ти нервна система откъм горния край. Когато не се наслаждаваме на блаженството в носната преграда, ние несъмнено ще изследваме и ще открием издадените “тромпетчета” на евстахиевите тръби от двете страни на носните канали. Не можем също така да пропуснем входовете към носните отвори от двете страни на носната преграда и бързо ще намерим изключително чувствителните еректилни тъкани вътре в тях. Твърде много неща. По-добре известно време стойте настрани от тях. И така, отиваме в нашето пътуване нагоре по носната преграда към горната част на фаринкса – към етап 3. За някои това е кратко пътуване. За други може да отнеме много време. Отивайки там, ние разкриваме за нашия език цялата дължина на ръба на носната преграда и подготвяме себе си евентуално да навлезем в носните канали и да отидем по-високо.

Практика, която може да ни помогне след като отидем в етап 2 на кечари е т.н. “доене на езика”. Състои се в нежното издърпване на езика с пръстите на двете ръце, като се редуват, сменят се ръцете, сякаш доим крава. Добро време да правим това е, когато сме под душа, всеки ден. По този начин можем да получим ползата от този метод, без да си олигавим дрехите. С времето езикът може да се удължи с помощта на този метод. Това не е много полезна практика за влизане в етап 2 – за този етап най-важно е да се справим с френулума, както е обсъдено по-долу. Доенето на езика помага за преминаване към етапи 3 и 4 на кечари, особено към етап 4.

Етап 4 е друга драматична стъпка. Той може да е на години време от етапи 2 и 3. Всеки ще бъде различен в подхода си към него. Има една хитрина за този етап. Носните канали са високи и тесни, а езикът е тесен и широк, така че езикът може да навлезе в тях само като се обърне настрани. Но на коя страна? Едната страна е по-добра от другата. Езикът може по естествен начин да бъде обърнат с връх към центъра, като следваш канала, започващ от върха на издатината на съответната евстахиева тръба и оттам в намиращия се до нея носен канал. Това по естествен начин обръща върха на езика към центъра и му позволява да се плъзне нагоре и отстрани на носната преграда в съответния носен канал. Обръщането на езика навътре към центъра е пътят нагоре за навлизане в носните канали. Навлизането в етап 4 е драматично като навлизането в етап 2, тъй като тъканите в носните канали са екстремално чувствителни, а свързването с тях по описания начин извежда нервната система на още по-високо ниво. Етап 4 осигурява обширна стимулация на горните краища на сушумна, ида и пингала и това има огромни ефекти в цялата нервна система, особено когато се комбинира с пранаяма и свързаните с нея бандхи и мудри.

Отиването в етап 4 става по един естествен начин, след като етапи 2 и 3 са овладени и станат втора природа. Преди това не сме много привличани – поради чувствителността в носните канали. Отварящата се нервна система и изгряващата бхакти ни отвеждат в етап 4, когато сме готови.

След като се научим да влизаме в носните канали, езикът може да бъде използван, за да се прави алтернативно дишане през ноздрите по време на пранаяма и йони мудра кумбхака. Това осигурява редуващо се стимулиране в носните канали, което създава допълнителни пречистващи ефекти в сушумна, ида и пингала. Нашите пранаяма и кумбхака стават супер заредени в етап 4 на кечари.

Четирите стадия на кечари подпомагат големи неврологични отваряния в главата и в цялата нервна система. Кечари е една от най-приятните и надалеч стигащи усъвършенствани йога практики. Кечари представлява основен преход към много по-високо ниво в нашите усъвършенствани йога практики.

Нека сега говорим за мембраната/сухожилието под езика, наречено френулум.

За повечето от нас, френулумът ще бъде ограничаващ фактор при придвижване през етапите на кечари. Има спор дали френулумът трябва да бъде подрязван или не. Някои казват, че ние заслужаваме или не заслужаваме кечари в зависимост от вида френулум, който имаме под езика си и, че единственият път към кечари е разтягането на френулума. Ако не можем да го разтегнем достатъчно, за да направим кечари, значи такава е “Волята Божия”.

В тези уроци ние не се подписваме под този ограничен възглед. Възгледът в уроците е, че “Господ помага на тези, които сами си помагат”.

В тези уроци гледаме на френулума като връвчица, която трябва да бъде подрязана, когато настане подходящото време. Тя ни държи вън от кечари, докато станем готови. Когато сме готови, а всеки един от нас знае кога е готов, френулумът може да бъде подрязан. Подобно е като при девствената ципа – химена. Когато жената е готова за полов акт, хименът се разкъсва. Дотогава хименът служи, за да осигури определен вид защита. Разкъсването на химена може да бъде стресово и болезнено събитие, ако стане насила. Рано или късно френулумът ще бъде принудително отворен по същия начин, защото отиването в кечари е толкова естествено, колкото и да отидеш в сексуален контакт. Предопределено е биологически. Това става, когато нервната система е достатъчно зряла. Усъвършенстваните йога практики ни довеждат по-близо до прехода с всеки един ден практикуване.

Кечари е резултат от нашия втори пубертет – нашия духовен пубертет. С пречистването на нервната ни система се увеличава и нашата бхакти. Бхакти е това, което повече от всичко друго ни изпраща в кечари. Когато всяка фибра на твоето същество желае Бог, тогава отиваш там. Езикът се обръща назад и отива нагоре. Нещо такова.

Веднъж след като нашата бхакти запрати езика ни назад в кечари, скъсването на химена на френулума не би трябвало да бъде стресиращо и болезнено. Може да бъде много лесно и нежно. Но преди всичко, може и трябва да става постепенно. Прави се с миниатюрни срязвания. Тънки срязвания, всяко едно от които по-тънко от косъм или много тънка струна. Стерилизирана, остра ножичка за рязане кожичките на пръстите (подобна на малка ножица за рязане на кабел) може да свърши работа, но малко по малко. Когато повдигнем езика си нагоре, можем много лесно да видим къде е точката на най-голямо напрежение при разтегляне на френулума. Ако направим миниатюрно срязване там, не по-дълбоко от косъм, вероятно няма и да кърви. Или може би само капка. Ако е повече от една капка, срязали сме твърде много. Миниатюрният срез ще заздравее за ден-два. Тъканите в устата заздравяват много бързо. Тогава след седмица или след месец, когато ни е комфортно, ще бъдем готови да го направим отново. И след това, след още седмица или повече, можем пак да го направим. Ако сме чувствителни, малко лед може да се използва, за да обезчувстви ръба на френулума и дори няма да почувстваме лекото щипване, когато срязваме. Не използвай обаче лед, за да правиш голям срез. Това е твърде много и носи известен риск от инфекция. Не срязваме френулума, ако имаме инфекция някъде по тялото. С фини срязвания френулумът ще позволи на езика да отиде още назад за нула време и преди да се усетим, вече ще използваме пръста си, за да бутнем езика зад мекото небце.

Можем да продължим с малките срязвания след като сме в етап 2 на кечари и това ще ни помогне да преминем в етап 3. Тогава можем да продължим с миниатюрните срязвания, докато достигнем до горната част на носния фаринкс, а това ще ни помогне да навлезем в етап 4. Ще отнеме години. Не бързаме. Можем да продължаваме с месеци или дори с години, без никакво срязване, за да се наслаждаваме на нивото на кечари, до което сме достигнали и на постоянното духовно израстване, което идва с него. Това ще ни позволи да се вдъхновим и да продължим нагоре с езика, като направим още малко срязвания.

Когато срязванията достигнат след етап 2 на кечари, става много лесно да ги правим. Тъй като френулумът се поддава бавно, ръбът му когато се разтегне, заприличва на мазол. Няма болка при срязването му и не кърви. Не е трудно да се подрязва, така че езикът да може да отиде още нагоре в по-напредналите етапи на кечари. Това е дълго пътешествие във времето, а и носещо удовлетворение също така. Може да отнеме десетилетия, за да завършим етапи от 1 до 4. Не бързаме. Нервната система знае какво трябва да стане. Когато тя разбере, чрез нашата бхакти научаваме това и ние.

Френулумът на всеки човек е различен. Неколцина ще влязат в кечари, без да е необходимо постепенно да го срязват. Други ще се нуждаят от много срязвания. Останалата част от нас ще бъдат някъде по средата. Какъвто и да е случаят, ние ще знаем какво да направим, когато бхакти се появи. Никой друг не може да ни каже кога и какво да правим. Всичко в този урок се предлага като информация, така че да имаш добра идея какви са ти възможностите, когато се появи бхакти.

Някои ще имат медицински притеснения относно срязванията на френулума. Повечето лекари няма да са за това. Има ли риск? Винаги има известен риск, когато предприемаме нови неща. Такъв е животът. Практиката за срязвания на френулума за кечари съществува от хиляди години – поне оттогава, откогато и обрязването, пиърсинга и татуирането на тялото. Не, че тези видове телесни променяния са от същия клас като кечари. Не са. Кечари е една от най-напредналите йога практики на планетата. Когато разберем, че сме готови за нея, ние ще имаме волята да поемем рисковете, свързани с навлизането в нея. Всеки един избира своя път в съгласие с чувствата, надигащи се в сърцето му.

Този урок не е, за да популяризираме етап 2, както и последващите го етапи на кечари като практика за всеки. Той е, за да предостави полезна информация за тези, които преживяват симптоми на кечари и откриват, че по един естествен начин се протягат да достигнат отвъд етап 1. Не забравяй винаги да се ускоряваш според своите собствени възможности и преживявания.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 107
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 5 Февруари 2004 11:47

ТЕМА: В&О – Самоопределяне на темпото при позите и практиките
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Занимавам се любителски (понякога малко, понякога много) с аштанга йога от 5.5 години и моята йога ми помогна с дишането и мулабандха (аштанга е много приятно нещо, дори и за скиор/триатлонист, който не е твърде гъвкав). Наскоро попаднах в катастрофа с автомобил, при която си разтегнах китката. Имаш ли някакви предложения как да модифицирам поздравите към слънцето и винясите, за да продължа максимално ефективно моята практика, тъй като току що бях започнал отново да ги правя преди катастрофата.

О: За поздравите към слънцето, асаните и всъщност за всички йога практики главното правило е – никога да не насилваш, а винаги да използваш нежно убеждаване. Ако има някаква скованост, нараняване или дискомфорт, тогава просто отиваме до нашата естествена граница и я тестваме леко – никога до точката, в която възниква болка или пресилване. Точно до точката, в която движението става ограничено – и след това остани там за времето на позата. Това може да не е близо до пълното изпълнение на позата, което обаче е чудесно и напълно достатъчно. Правим това, което можем, с удобство и комфорт в посока към позата, без напрежение, знаейки, че постепенно в следващите сесии ще правим повече. Ако някоя степен на разтягане ни стане дискомфортна, връщаме се обратно на приятно ниво. Или, ако можем да отидем малко по-напред без напрежение, тогава правим това. Точно това е нещото, за което сме говорили много пъти, докато преминаваме през усъвършенстваните йога практики. Това е принципът на “самоопределяне на темпото”. Това е финото изкуство за напредване в йога – никога насилване, винаги използвай нежно убеждение. С този подход тялото и нервната система бавно, но сигурно напредват към повече гъвкавост, пречистване и по-големи преживявания на вътрешна тишина и блаженство.

Има стара поговорка: “Животът е труден в метри и лесен в сантиметри” (бързай бавно – бел. моя).

Лесно е да напреднем в йога, ако знаем как да определяме собственото си темпо.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 106
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 5 Февруари 2004 11:39

ТЕМА: В&О – Мантра и дишане по време на медитация
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Тъй като се опитвам да развия по-добър навик за медитация, която е сравнително нов за мен процес, с който се забавлявам много – има ли значение, ако си представям/чувам вътре в себе си да казвам “АЙ” при вдишване и “ЕМ” при издишване или да чувам “АЙ ЕМ” “АЙ ЕМ” “АЙ ЕМ” при вдишване и после същото при издишване и т.н.?

О: Някои системи на медитация включват използване на мантра заедно с дишане. Подходът в тези уроци е да не се прави това. И така – не. Няма значение дали мантрата е свързана с дишане или не е. Ние просто оставяме дишането да присъства в медитацията и да прави каквото си иска. Причината за това е, че искаме мантрата да бъде свободна да се променя по естествен начин в скоростта, с която я повтаряме и в степента на яснота при произнасянето й, така че умът да остане свободен и лесно да отиде в тишината. Искаме медитацията спонтанно да води дъха, а не обратното. Ако предпочетем дъхът да води мантрата, неусетно ще се отклоним в режим на пранаяма – култивиране на нервите на по-малко фино ниво от това, на което умът ще отиде, ако му дадем възможност в дълбока медитация. Това е фин момент, който е много лесно да бъде пропуснат. Ще стане по-ясно, когато усилим мантрата, давайки й повече срички.

Култивирането на нервите е много добро и приятно нещо и ние правим това в пранаяма. Но медитация, при която дишането води, не е толкова дълбока, колкото медитация при която дишането не води. При дълбока медитация когато умът отиде в тишина, дишането и метаболизмът автоматично временно ще спрат. Бихме искали да бъдем свободни да подхванем мантрата на много фини/тихи нива в ума, без да създаваме навик това да зависи от дишането. Ако мантрата следва дишането, нито предпочитаме, нито се противим на това. Ние просто следваме процедурата с леснина да предпочетем мантрата, на каквото и ниво на тишина в ума да се намираме. Тогава ще отидем към още повече тишина и пречистване на цялата нервна система, дълбоко отвътре, с нарастването на чистото блажено съзнание-усещане.

Така че, пранаяма е, за да култивира нервите чрез нашите внимание и дишане, а медитацията е, за да оставим ума да отиде дълбоко – събуждаме безмълвното семе на чистото блажено съзнание дълбоко в нервната система. При този подход ние не култивираме и не засаждаме едновременно. По този въпрос има допълнително обсъждане в урок 43 “Пранаяма В&О – Връзка с медитацията”. Ще откриеш, че ако не поставяш вниманието си върху дишането когато си в медитация, ще навлезеш много по-дълбоко в тишина, особено ако си правил спинално дишане преди медитация.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 105
От: Йогани
Дата: Вторник, 3 Февруари 2004 23:28

ТЕМА: В&О – Удряне в стената с мулабандха
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Започнах практиките от началото и се справях добре, докато не се “ударих” в урок 55 “Мулабандха – оживяване на сексуалната енергия нагоре”.
Намирам, че е почти невъзможно “нежно” да свивам сфинктерния мускул. Когато опитам, ставам напълно напрегната и в резултат на това преживявам различни болки. Продължавам да опитвам, но с нетърпение чакам да изляза от пранаяма, която до сега беше много приятна. Също така съм обезпокоена от сексуалния акцент, който уроците са приели. Търся духовно просветление и сега се чудя дали не правя неправилна практика.

О: Ако с мулабандха не е добре на този етап, то моментът е подходящ да се върнеш назад за известно време до предишното ниво на комфортна практика. Може да минат месеци или дори много повече, преди да се почувстваш готова да направиш следващата стъпка. Това е хубаво. Това което правиш, е вече доста напреднала практика. Ще пречистваш и отваряш с голяма скорост. Това е твоето пътуване.

Този подход към практиките е неправолинеен с това, че всеки може да се движи със свое собствено темпо, така че трябва да си премерена в подхода си и да нагласяваш своите практики в съответствие с преживяванията си. Досега повечето от описаните в уроците практики са били пазени в тайна и за много малко посветени. Така че, всички ние носим голяма отговорност при използването на този нов подход. Надявам се, че много повече хора, отколкото в миналите тъмни векове, ще бъдат в състояние да се възползват от усъвършенстваните йога практики.

Не е възможно никой да “избръмчи”, да премине с висока скорост през всички практики за няколко месеца, без да се удари в стената в някой момент. Ние сме на дълго пътуване. Припомни си урок 38 “Какви срокове за практикуване си поставяш във времето, какво е твоето темпо?”. Уроците се дават за продължително използване, за да осигурят на всяко ниво един непрекъснат ресурс за стремящите се. С напредване на четенето практиките ще стават прогресивно все по-усъвършенствани и някои ще изглеждат скандално, ексцентрично, нечувано. Естествено, за по-високите нива подготвените ще са малко, но сега тук има хора на всяко едно от нивата, така че продължаваме. С времето, всеки ще отиде толкова далеч, колкото желае и е способен. Целта е да очертаем ясно пътя, да го маркираме от началото до края, за да може всеки да го използва.

Що се отнася до сексуалния аспект, той не може да се отдели. Част от “колета” е, в средата на пътуването. Не успях да измисля начин да го държа настрана. Така че, сме изправени пред него. Ще видиш как се вписва, като продължиш да четеш. В крайна сметка сексът бива издигнат в нещо много повече. Да го пренебрегваш означава да се удариш в най-лошата от всички стени – стената, която претендираш, че я няма, но тя си е там. Сексът е тук и енергията ще се разшири в някой момент. Ако енергията не се разширява – това само означава, че все още има запушвания за почистване. Това е основна реалност в преобразяването на нервната система към по-високо функциониране. Ако не си в състояние да се справяш с това в практиките, това е добре. Просто изчакай да му дойде времето. Медитацията и спиналното дишане ще работят, за да отворят и оживят цялата нервна система по по-фини начини и ти ще можеш да избегнеш прякото стимулиране на сексуалната енергия, ако това е най-доброто за теб. И така – спри с мулабандха засега и също така стой далеч от сидхасана. Дори самбхави (в третото око) е сексуално преживяване, когато то се свързва (с корена – бел. моя) и от тазовия район докарва и причинява екстатична проводимост нагоре по спиналния нерв.

Това просто е начинът, по който “сме окабелени” за просветление, нали разбираш. Но можеш да направиш всичко това само с медитация и спинално дишане – просто отнема малко повече време и сексуалните аспекти остават скрити зад сцената. Преживяванията в крайна сметка ще бъдат същите и ще бъдеш готова за тях. Нервната система ще се отвори по естествен начин за своята истина и ще бъдеш изпълнена със светлина и екстаз.

Няма конкретно място на което се предполага, че трябва да бъдеш в този широк спектър от практики. Всеки е на предния фронт на неговото собствено пътешествие към просветлението. Които практики работят за теб е там, където се предполага, че трябва да бъдеш. Когато пречистването започне, можеш да го продължаваш със своя собствена скорост – внимавай да не се пренапъваш и да се излагаш на нарастващи трудности. Очаква се, че трябва да бъде забавно. Подбери така практиките си, че пътуването да бъде гладко, плавно и приятно.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 104
От: Йогани
Дата: Вторник, 3 Февруари 2004 16:33

ТЕМА: В&О – Упорити енергийни блокажи
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Имам няколко въпроса и ще се радвам да ми отговориш. Ако някой има груби преживявания с кундалини енергия мислиш ли, че би помогнало да отиде при лечител, който работи на ниво енергия, като например рейки мастер или нещо подобно, или това е измама, или е като да използваш пряк път, но това всъщност да няма възвръщаемост в дългосрочен план. Ако приемем, че човек, разбира се, продължава да практикува – просто търсейки малко външна помощ в премахването на блокажите.
Когато медитирам, получавам доста силна болка в гърба, която може би е поради заетата от мен поза, но също така може да се дължи и на блокаж (което е моето подозрение).
Пробвах всякакви поддръжки за гърба, да се облягам на разни неща и подпори, но не открих нещо, което да реши проблема ми. Мога да медитирам докато лежа по гръб, получавам достатъчно почивка, така че да мога да остана половин час без да заспя, но интуитивно усещам, че има нещо специално във вертикалната поза, нещо свързано с посоките “нагоре/надолу”, което чувствам, че е важно и, че го пропускам щом съм в хоризонтално положение. Какво мислиш?
Също така, бих искал да знам дали мулабандха, самбхави и сидхасана може да бъдат пренесени от пранаяма в медитация – дали това е хубаво?

О: Ако има груби кундалини преживявания, хронични блокажи или нещо подобно, всички средства, които откриеш, че могат да ги облекчават, са добре дошли. Бихме искали пътуването ни да е възможно най-комфортно, иначе може да не пожелаем да го продължим. Така че, ако рейки, масажи, енерголечение, хиропрактика, тай чи, или всякакво друго достъпно средство може да помогне да се облекчи упорит енергиен блокаж, на всяка цена го приложи. Може би желаеш да се върнеш назад и да прегледаш урок 69 “Кундалини симптоми, дисбаланси и лекарства” за облекчаване на кундалини симптомите. Не забравяй йога асаните. Те са особено добри за блокажи в гръбнака, при положение, че няма медицински проблем. Ако мислиш, че е възможно да има медицински проблем, не забравяй да потърсиш съвет от лекар.

Разбира се, също така можем да управляваме и нашите практики, за да смекчим дискомфорта, ако той е свързан с енергията. Всъщност това е най-първото място, което проверяваме – да направим донагласявания, ако нашата енергия се сблъска с неприятна стена. Еволюционната енергия идва отвътре, разхлабвайки и избутвайки навън запушванията – има много неща, които можем да направим, за да ускорим или да смекчим този процес в практиките, т.е. да го регулираме. Всъщност точно това е и цялата игра. Всеки от нас реагира по различен начин на духовните практики. Бихме желали всеки ден с нежни тласъци да остъргваме тези запушвания в нервната ни система, а не да ги изкъртваме с тежък ковашки чук. И така, преценявай и приспособявай практиките си към своите преживявания. Това, което правим тук, е “основано на преживявания”.

Ако медитираш повече от двадесет минути, това е твърде много. Понякога когато много запушвания се разхлабват и отпускат, са необходими дори по-малко от двадесет минути.

Що се отнася до позата при медитиране – да, вертикалната поза е по-добра от лежащата, но не сме фанатични относно това тук, в тези уроци. На първо място медитацията трябва да бъде удобна – иначе защо да се занимаваме с нея? И така, докато ситуацията с гърба се оправи, облягай се назад толкова, колкото е необходимо. Но си постави целта постепенно да постигнеш изправена поза. Може би като добавиш една възглавница тази седмица, две следващата, три по-следващата. Опитай постепенно и малко по малко да постигнеш удобна седяща позиция с поддръжка за гърба. Ако болката в гърба е от енергийно запушване, тя трябва да изчезне рано или късно.

Що се отнася до това, което да пренесеш от пранаяма в медитация, прави само неща, които не ти раздвояват вниманието. На този етап това е единствено сидхасана, защото тя не отнема допълнително внимание, за да седиш в нея. Разбира се, в началните етапи стимулирането на перинеума може да бъде разсейващо, така че е хубаво да не правиш сидхасана при медитиране, докато тя не стане познат и лесен навик в пранаяма. От теб зависи. Мулабандха и самбхави на този етап изискват внимание, за да бъдат поддържани, така че не се опитваме да ги правим по време на медитация. Идеята е да запазим нашето внимание свободно, за да следва то простата процедура на медитация. Това е много важно.

С напредването на времето различни йога неща спонтанно ще започнат да се случват, тъй като йога процесът става по подвижен в нервната ти система. Някои от тези неща може да са ти познати. Други може да са съвсем нови. Ние нито насърчаваме тези неща, нито им се съпротивляваме. Ако открием себе си да стоим на глава посред медитация, какво правим? Да, просто без напрягане, с леснина се връщаме отново към мантрата.

Е, вероятно няма твърде често да откриваме себе си спонтанно стоящи на глава, но други необичайни неща могат и ще се случват. Всичко това е част от свързаността на йога с нервната система. Нервната система знае какво да прави, ако й дадем възможността да се отвори. Нервната система е източникът на цялата йога. Ние просто подаваме ръка за помощ тук и там. Улесняваме автоматичния процес на просветление, нали разбираш.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 103
От: Йогани
Дата: Вторник, 3 Февруари 2004 11:49

ТЕМА: В&О – Съдба и свободна воля
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: От много години практикувам йога с бавно и стабилно подобряване на “преживяванията”. Единствен проблем предполагам е, че продължавам да изпробвам много техники, без да се придържам за дълго към нито една. Собствената карма ли е това, което предотвратява напредъка в медитацията? Трябва ли да се откажем от усилията и да оставим нещата да се случват или трябва да използваме свободната си воля, за да накараме нещата да станат? За мен понякога е свободна воля, понякога съдба, която надделява…добре, това ме обърква! Моля те, коментирай.

О: Мисля, че въпросът ти за свободната воля е разгледан в урок 84 “Изкуството да не правиш нищо”. Ако позволим на самите себе си да станем част от еволюцията, ще правим нещо. Цялата природа прави нещо. Съзнателно да не правиш нещо все още е правене. Трикът е в това да правиш нещо, което е много малко и което улеснява естественото отваряне на твоята нервна система за чисто блажено съзнание и за божествен екстаз. Искаме да предадем този процес на естествените способности на нервната ни система. За да направим това, трябва нежно да побутнем тук и там с ефективни средства. Усъвършенстваните йога практики са точно затова.

Карма запушвания (самскари), вградени в нашата нервна система е това, което застава между нас и божественото преживяване. Духовните практики са, за да стимулират нервната система да пречисти сама себе си, отстранявайки запушванията. Да не правиш това и да го оставиш на “съдбата”, удължава пътуването, оставя почистването на къщата да бъде извършено по-късно. Има свободна воля в това. Всички ние имаме свободата да избираме. Можем да го направим сега или да го направим по-късно. Това е изборът, който имаме. Ако го направим по-късно, може да стане по-лесно, поради усилията на другите и разположението на звездите. Повечето обаче предпочитат да се заловят здраво за работа, вместо да седят в тъмното, очаквайки някой друг да включи светлините.

Може би ще ти се стори интересен урок 93 “Времена на промяна”. В него се обсъжда връзката между възхода на тази “нова епоха” и духовните избори, които правим. Заключението е: “Съдбата е в звездите. Останалото зависи от нас.”

Що се отнася до изпробването на много методи, тук се прилага аналогията “изкопаване на кладенец”. Ако копаем на едно място достатъчно дълго, в крайна сметка ще намерим вода. Ако копаем тук и там и ето там, може би ще отнеме доста повече време да намерим вода. Така че, като цяло придържането към практика е по-доброто, при положение, че тя е изпитана и истинска.

В тези уроци говорим за пълна гама от изпитани и истински практики и ги съчетаваме заедно, както когато подреждаме тухли, построявайки нещо полезно – за да може, след като ги разузнае, всеки да ги практикува, според собствените си уникален капацитет и скорост във времето.

За тези които вече вървят по друг път, всичко в уроците се предлага като храна за размисъл. Това е подходът.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 102
От: Йогани
Дата: Неделя, 1 Февруари 2004 13:52

ТЕМА: В&О – Важността на гладката, дългосрочна и утвърдена медитационна практика
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Боря се с медитацията – станаха вече 6 седмици. Може би трябва да направя много “почистване”, преди да добавя и дихателно упражнение? Всъщност, досега изобщо не съм достигал до “блаженство”. Отдавам се, посвещавам се в два 20 минутни интервала и открих, че съм едва доловимо по-тих, по-спокоен, но все още имам много “епизоди” през деня, в които не съм толкова спокоен…
Независимо от това много ценя, че ти си положил основите на тази група и просветлението на мнозина. Само преди 5 години се чувствах така самотен в този свят…от това, че духовните ми вярвания не се споделят от повечето хора, понеже твърде много хора, почитат Всемогъщия Долар пред Духа. По това време почти всеки ден се молех да имам повече единомишленици земни ангели (или бойци на духа, както някои обичат да се наричат) и за щастие мога да кажа, че започнах да имам много повече Дух в моя живот и това ежедневно нараства.

О: Звучи, сякаш се случват хубави неща, но по-удобно возене ще е по-добре за теб. Необичайно е медитацията да бъде грапава, неравна и това да продължава да нараства. Това може да се причинява от много запушвания, излизащи навън, което е хубаво, но е необходима повече гладкост преди и след медитиране, за да имаш мотивацията да медитираш през това дълго пътуване.

Грапавостта, липсата на гладкост може да дойде от насилване на мантрата, от твърде бързо излизане от медитацията или може би от прекалено дълго за твоя организъм медитиране. Попитай се за следното:
1. Лесно ли подхващам мантрата, без да насилвам нейния специфичен изговор?
Боря ли се с мислите, за да се завърна към мантрата? Ние желаем да бъдем нежни и деликатни с целия процес, просто без усилия, с леснина да предпочетем със своето внимание мантрата, когато осъзнаем, че сме я изгубили. Не е задължително изговарянето на мантрата да е съвсем ясно и отчетливо. В действителност, ако по естествен начин произношението върви към много неясно и размазано изговаряне на мантрата, всичко си е точно както трябва. Това е умът, който ни отвежда по естествен начин в тишина.
2. Не ставам ли прекалено бързо, след като приключа медитацията?
Ако станеш прекалено бързо след медитация, ти може да спреш и заключиш запушванията, излизащи навън при медитиране и това може да доведе до грапавост и грубост в активността ти през деня. Затова винаги вземаме поне няколко минути почивка след медитация – без да повтаряме мантрата.
Ако медитацията е грапава, неравна, с много нахлуващи мисли и емоции, тогава легни 5-10 минути или колкото време е необходимо – за да улегнат вълненията и да се успокоят. Това може да създаде коренна разлика в твоите преживявания през деня.

Ако гладкостта при медитиране все още не идва, опитай пет минути спинално дишане преди медитацията (намали времето за спинално дишане – бел. моя). Ако и това не донесе някаква гладкост в медитацията, тогава спри да правиш спинално дишане. Опитай пет или десет минути йога пози преди медитация. Това също може да помогне за изглаждане на медитацията.

Ако нищо от горепосоченото не помага да изгладиш нещата, тогава започни да правиш медитация два пъти дневно по петнадесет, вместо по двадесет минути.

Това са само предложения за различни неща, които да опиташ. Експериментирай с тях и виж дали можеш да намериш гладък ритъм. Идеалната практика се състои от асани, пранаяма и медитация – точно в тази последователност. Продължителността може да варира малко, но типично е пет минути за асани, десет за пранаяма и двадесет за медитация. Трябва сам да откриеш собствените си баланс и зона на комфорт. Щом направиш това, можеш да продължиш с практиката си много години, добавяйки с времето допълнителни усъвършенствани йога практики. Така ще си осигуриш много напредък. Ти вече вкусваш вътрешната тишина. Това е прекрасно. Сега нещата се състоят в това, постоянно да израстваш в чисто блажено съзнание-усещане чрез дълго усилие, без да изпаднеш от пътя на практиките поради дискомфорт от твърде много пречистване, случващо се прекалено бързо. Ти си този зад волана, така че управлявай разумно и гладко.

Желая ти най-голям успех в твоето пътешествие, “земен ангел”. Имаш много приятели в наши дни.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 101
От: Йогани
Дата: Събота, 31 Януари 2004 10:52

ТЕМА: В&О – Какво е брахмачария?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Какво е брахмачария?

О: Брахмачария означава, “влизане в Брахма,” или “влизане в творческата сила на Бог.”

Популярният превод е целибат или обет за безбрачие, но думата не означава само това. В действителност означава опазване и развиване на творящата жизнена сила, сексуалната енергия – което може да стане или чрез целибат, или чрез тантрични сексуални отношения. Тези два различни начина на поведение произвеждат един и същ резултат – и двата включват опазване и развиване на сексуалната енергия нагоре към божествените процеси, напредващи в нервната система чрез усъвършенствани йога практики.

Подходите към брахмачария ще бъдат обсъдени по-подробно във В&О на новата тантра група, след като преминем през основните тантра техники. Ако все още не си посещавал тантра групата, има линк в урок 97 или пък я посети на адрес:
http://groups.yahoo.com/group/AdvancedYogaPractices_Tantra

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 100
От: Йогани
Дата: Вторник, 29 Януари 2004 12:21

ТЕМА: В&О – Какво е просветление?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Преди да правим всички тези практики, не би ли било справедливо да дефинираме ясно какво е ПРОСВЕТЛЕНИЕ. “Какво е просветление?”. Предполагам, че много хора практикуват техниките за власт, за решаване на проблеми и т.н. Малко от хората практикуват за истинско просветление… това има ли значение?

О: Да, съгласен съм, че е важно всеки да знае каква е крайната цел на усъвършенстваните йога практики. Но има ли това значение? Нека проучим този въпрос.

Няколко пъти се фокусирахме върху темата за процеса на просветлението (включително осъществяването на съюз/Единство), а също така и върху темата за “силите” Ето няколко от тези уроци:
урок 35 “Етапи в просветлението”
урок 76 “Сидхите, реални ли са тези сили?”
урок 85 “Основни етапи в просветлението (ново посещение на тази тема)”

В допълнение към тези уроци, във всички уроци върви и дискусия къде се намираме по пътя към просветлението. Можем да различим и много подетапи. По принцип се опитвам да се въздържам от философски и теоретични размишления и вместо това – обвързвам всичко с практикуване и с преки преживявания, които имаме. Уроците се опитват да запазят този подход, като поддържат дискусията колкото е възможно повече “базирана на опит, на преживявания”. Това има практическа стойност, тъй като ние предизвикваме преживявания. Ако проумеем къде преживяването се вписва в цялостния процес на просветлението, можем много по-добре да се справим с управлението на нашите практики и с това, какво да правим – кога да правим малки донагласявания, кога да се впускаме напред и кога да задържим. И така, всеки от нас трябва да седне на собственото си шофьорско място – нов подход, наистина. Този подход изглежда, че работи за мнозина, което изпълва сърцето ми с радост.

Трябва да се подчертае, че не е необходимо да имаме предвид нашата крайна цел, за да започнем занимания с медитация и с другите усъвършенствани йога практики (можем да ги практикуваме и без целта ни да е просветление – бел. моя). Всички бихме искали да намерим някакво облекчение от тежестта на ежедневието, повече вътрешен покой, повече блаженство и да намерим повече енергия и творчество, за да продължим напред в посока към нашите цели, каквито и да са те. Всеки има свой идеал, към който се стреми, свой собствен бхакти процес, ако щеш. Своя собствена идея за “просветление”. И така, докато има процес на просветление, всеки има свой собствен подход към него, свой собствен идеал, който се надява да осъществи. Докато се придвижваме напред чрез ежедневни практики, нашият идеал се разширява, тъй като нервната ни система се пречиства. С времето достигаме все по-високо и по-високо. Ето така бхакти се разгръща в нервната система. Тогава, един ден, виждаме всеки човек като израз на нашето блажено Аз и се превръщаме във фонтан от любов. Може да има хиляди нива на разширяващо се преживяване по пътя към това – и всяко едно от тези нива е толкова валидно, колкото предхождащото го и колкото последващото го ниво.

Да ти кажа истината, наистина няма никакво значение защо хората правят усъвършенствани йога практики. Всеки от нас си има своя собствена причина. Тяхното правене ще отвори портала ти към безкрая, независимо от твоя първоначален мотив да стъпиш на пътя. Прочистване и отваряне на нервната ти система към истината ще разшири твоята гледна точка към това, което е истинско, без значение с каква гледна точка си започнал. И така, макар да е толкова хубаво да чуем за крайната цел на просветлението, още по-хубаво е да бъдем много по-удовлетворени хора днес, отколкото сме били вчера. Това е истинската придобивка от усъвършенстваните йога практики, защото те си вършат работата ден след ден с тяхното редовно практикуване – и това е мястото, където гумите се срещат с пътя.

И така, какво е просветлението? То е процес, пътешествие. Най-важното – то е идеалът, който ти си избрал и който те кара да правиш ежедневните си практики.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 99
От: Йогани
Дата: Сряда, 28 Януари 2004 12:39

ТЕМА: В&О – Практиките, начална и крайна части
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Искам да ти дам обратна връзка за ставащото с мен и да потърся по-нататъшно упътване от теб.
Първо, пранаяма има почти незабавен успокояващ ефект намалявайки интензитета и дивотата на емоционалните бури, които преживявах. В момента и до тук се чувствам комфортно с всички досегашни практики, но без Йони мудра кумбхака. Комфортно в смисъл, че макар практиките ми да са все още донякъде несръчни, не преживявам някакви пренапрежения и дисбаланси.
Опитах Йони мудра кумбхака за един ден и три дни по-късно, след тежка емоционална “езда с влакчето в увеселителния парк”, се почувствах сякаш цялата ми нервна система се “изпържи” – бях напълно изтощена. И така, много бързо се отдръпнах от правенето на Йони мудра кумбхака. Засега.
Второ – моите въпроси:
Първо, макар да имах това, което мога да опиша като две върховни преживявания (едното от тях преди въобще да започна да медитирам) – не преживявам чувства на блаженство или нещо подобно. В по-голямата си част медитацията е просто медитация. Ако се подхлъзна в някаква форма на очакване, медитацията много бързо се превръща в упражнение по безсилие. Предложения, коментари?
Второ, като цяло съм способна да насочвам енергията си волево, включително кундалини и въпреки това моето тяло изглежда не е в състояние да се справи с енергията, ако я насоча. Все едно да имаш състезателен автомобил, но без масло в двигателя. Ако го стартираш, двигателят само киха. Отново, всяко предложение или коментар, които може да имаш, би било добре дошло.

О: Много се радвам, че спиналното дишане помага. То е чудесна практика, не само за балансиране, но и за постепенно и безопасно събуждане на съюза между Шива и Шакти в сушумна и навсякъде другаде – което се преживява като нарастване на екстатичната проводимост. И също така разбира се, спиналното дишане е мощен усилвател, подобрител на медитацията, което е основната причина да го правим.

Ако си започнала мулабандха, самбхави и сидхасана в такъв къс срок без претоварвания, значи се справяш направо фантастично. Йони мудра кумбхака е друга голяма стъпка. Тя “увеличава силата на звука” на всичко. Дори само с няколко минути от нея се изминава дълъг път. Когато почувстваш, че отново искаш да я опиташ – просто я направи веднъж и виж какво се случва. Възможно е да има забавена реакция при кумбхака, както твоят опит потвърждава. Трябва да почувстваш своя път с кумбхака много внимателно. Засега ти правиш паузата, която освежава. Не бързай. Ще узнаеш, когато си готова да опиташ отново.

Тази работа с “насочването на енергията” в каква да е посока, може да бъде нож с две остриета. Може да донесе малко екстаз или може да ни изпържи отвътре. Наистина е твърде рано да го правиш, ако това води до трудностите, които описваш. Спорно е дали това изобщо трябва да бъде правено вън от структурата на практиките, макар че всички сме любопитни да видим какво можем да направим вътре.

Независимо дали движиш енергията в структурирани практики (като бандхи, мудри, сидхасана и кумбхака) или извън тях, това от което се нуждаеш е – много повече “глобално пречистване” на нервната система. То се прави с медитация и спинално дишане. Ако медитацията е груба (скучна, неудовлетворяваща, неприятна и т.н.) на моменти, това е знак, че много почистване се случва – нещото, което е нужно, за да се премахне източника на блокажите, в които се намираш. Дискомфортът може да се сведе до минимум, като следваш указанията за практикуване. Провери предишните уроци за това как да се справяш с различните неща, които може да се появят по време на медитация. Не забравяй, че очакванията се разглеждат както всяка друга мисъл която се появява по време на медитация – ние просто без усилие се връщаме към мантрата. Винаги отделяй достатъчно време за почивка, когато излизаш от медитацията. В противен случай може да имаш известна раздразнителност или друг дискомфорт през деня.

Медитацията е мястото, където ще постигнеш най-много, което ще ти позволи евентуално да направиш повече в задния край, в завършващата част на практиките (йони мудра и т.н.). Така че, обмисли да правиш повече в предния край на практикуването (медитация и спинално дишане – бел. моя), за да ти помогне това в завършващата част.

Има много, което можеш да направиш, за да подобриш дълбочината, силата и гладкостта на твоята медитация. Продължителността на медитацията ти сега е добра. Двадесет минути са оптималното за повечето хора. Ако поставиш асани преди пранаяма, това ще ти даде една допълнителна възможност за отиване навътре и също така, ще помогне нещата да се изгладят. След това, ако пранаяма е гладка, можеш да увеличиш времето за нейното правене, за да те отведе тя още по-дълбоко, преди да влезеш в медитация. Опитай да добавиш пет минути пранаяма. Ако нещата вървят гладко в продължение на няколко седмици, опитай да добавиш други пет минути пранаяма. Спиналното дишане не само ще помогне на медитацията, но и ще насочи енергията по един по-балансиран начин за вътрешно събуждане. Прави водене на енергията нагоре и надолу в сушумна между третото око и корена при спинално дишане и ти ще постигнеш най-много с най-малък шанс за проблеми.

Ако можеш да стигнеш до десет минути асани, двадесет минути пранаяма и двадесет минути медитация, ще почистваш къщата глобално, изнасяйки боклуци с камиони. Ако всичко това остане гладко, ще налееш много масло в състезателния си автомобил – почиствайки и смазвайки своята нервна система, за да се даде възможност за по-голям поток прана. Ще узнаеш, че това работи, когато можеш да правиш йони мудра кумбхака без емоционални катаклизми, но с екстаз. Тогава ще изпитваш повече удоволствие и от другите практики. Може да отнеме известно време да стигнеш до този етап, но ще бъдеш на правилният път, ако се съсредоточиш повече върху предния край на практиките. Изглежда, че със своите енергийни потоци си малко по-напред от нервната си система. Затова трябва да се върнеш назад и да се погрижиш да почистиш превозното средство (нервната система – бел. моя). Наистина няма никакъв начин да заобиколиш, освен ако не искаш да вървиш по пътя на Гопи Кришна – да имаш твърде много енергия, която препуска вътре в теб и да прекараш години в затруднения, докато накрая нервната система е прогорена до чисто отвътре и димът се разнесе. Това не е много добър пряк път. Може да бъде много по-забавно от това.

Гуруто е в теб.