Усъвършенствани Йога Практики – урок 43
От: Йогани
Дата: Петък, 12 Декември 2003 17:57
ТЕМА: Пранаяма В&О – Връзка на пранаяма с медитацията
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: В моите първи пранаяма сесии имам прекрасни чувства, пълни с блаженство и те преминават, преливат се и в медитацията ми. Открих, че се клатя изпитвайки приятни усещания, които се издигат нагоре по гръбнака и ме карат да настръхвам. Открих, че при медитиране вниманието ми се отплесва обратно към спинално дишане. Това добре ли е? Каква е връзката между пранаяма и медитация? Пранаяма вид медитация ли е? Може ли пранаяма самостоятелно да бъде духовна практика, но без медитацията, която сме научили?
О: Твоите първоначални преживявания са красиви, прекрасния вкус на нещата, които предстои да дойдат. Нека те да те вдъхновят да продължиш по пътя към просветлението. С редовното практикуване на пранаяма и медитация твоите преживявания ще отидат много по-дълбоко.
Ако има спонтанни движения по време на пранаяма или медитация, не им обръщай много внимание. Това се отнася и за приятните, и за неприятните движения. Просто лесно се върни отново към процедурата на практиката, която правиш, независимо дали е пранаяма или е медитация. Ако движенията продължават до степен, в която усещаш, че не можеш лесно и без усилие да се върнеш обратно към своята практика, тогава пусни вниманието си да постои ненапрегнато за известно време при движенията, но без да ги благоприятства или да ги потиска. След като те малко се успокоят, би трябвало да можеш без усилие да върнеш вниманието си отново към практиката.
Приятните движения и приятните усещания без движения могат да бъдат трудни за овладяване, когато възникват при пранаяма и медитиране. Склонни сме да бъдем привлечени от тях. Това е естествено. Трудността тук е да не смесим появата на удоволствието с практикуването и да останем неоправдано фокусирани върху удоволствието. Имай предвид, че тези преживявания се надигат и нарастват поради правилно практикуване на пранаяма и медитация. За да напредваме, трябва да продължаваме с практиките си, а не да ги изоставим чрез прекалено внимание към екстатичните преживявания, които предстоят и занапред.
Това обаче не означава, че приятните преживявания не са добре дошли. Те са добре дошли, разбира се – ние практикуваме усъвършенстваните йога практики, за да можем да се издигнем до живот в екстаз! Щом продължаваме с ежедневното си практикуване, екстатичните преживявания ще започнат да преливат и ще станат постоянна част от ежедневието ни. Това е нещото, което искаме. Така че, ако те се появяват по време на нашите пранаяма и медитация, ние ги приветстваме с радост и отново се връщаме към нашата практика. Ето как насърчаваме екстатичните преживявания в живота ни да нарастват. Ще обсъждаме с повече подробности темата за поддържането целостта на нашите практики по време на непрекъснатото преживяване на екстаз, но по-нататък. След време екстазът ще стане преобладаващо преживяване по време на нашите практики и това се явява уникално предизвикателство по пътя към просветлението. Това е най-приятното предизвикателство.
Ще се случва понякога да открием, че правим пранаяма по време на медитация или обратното. Когато това се случи, ние просто без усилие се връщаме обратно към практиката, която се предполага, че трябва да правим по това време. Не трябва да опитваме да правим и двете едновременно. И двете практики разчитат на простотата на вниманието, т.е. лесно, без усилия предпочитаме мантрата по време на медитацията, или пък лесно, без усилия предпочитаме спиналното дишане по време на пранаяма. Ако се опитаме да благоприятстваме и двете практики едновременно, ние разделяме вниманието си и това ни отклонява и от двете практики, пречи и на двете практики. И така, първо правим пранаяма, а след това правим медитация. Това е формулата за максимален ефект.
Медитацията и пранаяма са забележимо различни практики с видимо различни цели. Медитацията влива в нас капка по капка тишината на чистото блажено съзнание. Пранаяма отпуска/разхлабва фините нерви и стимулира притока на прана по специфични начини. Това разпускане дава възможност на чистото блажено съзнание да тече динамично в нервната система. Това се преживява първоначално като непрекъснато нарастващо разширяване на екстаза, а по-късно като възход на универсалното блажено самосъзнание.
Пранаяма е на ръба на медитацията, но не е медитация. Медитацията е на ръба на пранаяма, но не е пранаяма. Може да се каже, че те двете идват от различни противоположни посоки до ръба на фината граница, която съществува между чистото блажено съзнание и прана навсякъде в нас. Като правим пранаяма и медитация последователно, една след друга, ние разтопяваме границата и от двете страни. Това е двойна магия. Това е голямата полза от правенето и на двете практики последователно една след друга.
Пранаяма в нейните различни форми има огромна стойност и ние ще я използваме широко. Тя е един от главните ключове за отваряне на човешката нервна система за божествено преживяване. Но пранаяма не е заместител на медитацията. Единствено чрез медитация нервната система може да бъде наситена/изпълнена с чисто блажено съзнание.
Пранаяма и другите техники, които ще обсъждаме помагат много с това, че осигуряват основата да повикаме чистото блажено съзнание и са средства за неговото разширяване навън, но те не са първичната причина на неговата поява. Медитацията е тази причина. Именно поради това пранаяма не се препоръчва като самостоятелна практика, без медитация.
Медитацията обаче може да бъде практикувана като самостоятелна практика. Тя е цялостна, завършена практика, която ще доведе до пълен цъфтеж на чистото блажено съзнание в човек, който я практикува продължителен период от време. Ето защо е казано, че медитацията е достатъчна за тези, които не са склонни да използват други усъвършенствани йога практики, за да ускорят пътуването. Медитацията е най-добрата единична/самостоятелна практика, която човек може да прави.
От друга страна, практикуването само на пранаяма, без медитация, може да направи практикуващия уязвим по някакъв начин. Представи си, че ореш поле, обръщайки богатата почва отново и отново. Тя е отгоре, плодородна и готова семената да бъдат засети. Какво ще посееш там? Ако медитираш дълбоко с ефективен метод, ще засееш полето със семето на чистото блажено съзнание и то ще покълне и расте здраво и силно, изпълвайки полето с радост и блаженство.
Но какво ще стане, ако не медитираш и, ако не засееш с нищо по-специфично плодородното поле на пранаяма? Какво ще порасне там? Нещо със сигурност ще порасне. Но какво? Каквото се случи да е наоколо. Някои желания, някои мисли, някои емоции, каквото се случи да носи вятъра над полето. Да ти кажа истината – много плевели могат да пораснат там, защото не е засято зърното на чистото блажено съзнание, което да изпълни полето. Това е причината поради която пранаяма, практикувана като самостоятелна, единична практика в продължение на месеци и години, може да доведе до по-малко, вместо до повече. При някои хора тази небалансирана практика може да доведе до липса на гъвкавост, егоизъм, тревожност, гняв и просто лош късмет. Медитирай всеки ден, след като си правил пранаяма и ще преживееш обратното на тези неща в изобилие – гъвкавост, състрадание, покой, радост и много късмет. Ето така се правят нещата.
Гуруто е в теб.