Усъвършенствани Йога Практики – урок 79
От: Йогани
Дата: Неделя, 11 Януари 2004 16:21
ТЕМА: В&О – Напомняния за мантрата
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Опитах това, мантрата по някакъв начин за мен се превръща в нещо не толкова отчетливо в ума ми, нещо като AAAAA MMMMMMM…и изглежда работи естествено с вдишването и издишването, без да правя това преднамерено. Също така, понякога към мантрата има и прикачени значения.
Това е любопитен експеримент за мен. Не съм нов в медитациите с мантра, правил съм няколко вида медитация в продължение на много години. Никога не съм изпитвал някакви особени преживявания. Казаха ми, че тази липса на преживяване се приписва на “лоши карми”. Твоят коментар би бил добре дошъл.
О: Това е нещо нормално, ако мантрата се променя, удължава, скъсява и т.н., ако това се случва по естествен начин по време на медитация. Когато към мантрата се прикачат значения, това също е нормално. Ние просто без усилие предпочитаме процедурата на медитацията. Винаги без усилие се връщаме към АЙ ЕМ. Но има една хитрост за това, спомената в уроците. Може да си много добре успокоен и мантрата може би е с много неясно, размито изговаряне в момента. Ние ще знаем когато това е така – и това е нещото, към което се връщаме, без да се насилваме за отчетливо произношение, когато то от само себе си, по естествен начин е станало размито. Това също така е и най-лесното ниво, на което можем да се върнем, защото това е мястото, от което нашето внимание се е оттеглило. Така че, ние слагаме началото на нов, по-дълбок цикъл, връщайки се обратно по така описания начин, връщайки се обратно в позицията, в която последно сме били, вместо да се насилваме да се върнем към отчетливо изговаряне.
Не забравяйте, че играта е в загубата на мантрата отново и отново. Ние не можем да накараме себе си да я изгубим, не се насилваме да я изгубим. Тя си отива от само себе си – това е естествената способност на ума да стане неподвижен, тих. Ние просто продължаваме да създаваме правилните условия чрез процедурата за използване на мантрата. Умът прави останалото. В началото преживяването за утихване на ума и нервната система може да бъде фино и едва доловимо – малко тишина, някакво усещане за успокояване, малко намаляване на напрегнатостта, релакс. Ние получаваме това преживяване по време на активност, след медитация. Постепенно може да се превърне в силно чувство на дълбоко блаженство по време на самата медитация. Това е чисто блажено съзнание, пребиваващо в нашата нервна система. И то върви с нас също така и в ежедневната ни активност. Това е пътят.
Относно дишането, ако откриеш, че мантрата върви с дъха, просто предпочети със своето внимание процедурата за използване на мантрата. Не вкарвай осъзнаване на дишането в мантра процедурата, нито се закачай за дишането. Отнасяй се към осъзнаването на дишането точно така, както към мислите. Както бе описано подробно в предишните уроци, когато се опитваш да внимаваш едновременно и в дишането, и в мантрата, това раздвоява ума и отнема от ефективността на обикновената дълбока медитация. Ако стане спонтанно, добре, но не трябва да бъде правено умишлено като двойна практика – това не е подходът в тези уроци.
Може би някоя от другите усъвършенствани йога практики, в допълнение към медитацията, ще помогне да се отворят нещата за теб. Всичката карма в крайна сметка ще се разтвори и постепенно ще изчезне. Нито една ефективна практика, която правиш, за да влезеш в безкрая, не е загубена. Явно имаш силна бхакти, иначе защо би медитирал през всичките тези години? Завесата ще се отвори и това, което ще намериш там, ще е хубаво. След време твоето божествено вътре ще разцъфти и отвън.
Гуруто е в теб.