Усъвършенствани Йога Практики – урок 68
От: Йогани
Дата: Понеделник, 5 Януари 2004 10:18
ТЕМА: В&О – Връзката на травмиращите преживявания с бхакти
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Преди четири години брат ми и аз катастрофирахме с автомобил. Аз оцелях, той не. След това животът ми се превърна в ад, изпълнен с мъка, вина, гняв и отчаяние. Тогава се случи нещо. Не можех да понасям повече. Копнеех за отговор и нещо в мен си отиде. Веднага духовно знание започна да се излива в живота ми и разбрах какво ще правя до края на живота си. Урокът ти за бхакти ми звучи истински, макар моят опит с него да не беше постепенен. Дойде внезапно в резултат на травмираното ми състояние и моето емоционално състояние продължава да ме придвижва бързо напред. Какви са мислите ти по този въпрос?
О: Травмиращите преживявания често ни водят до събуждане. Докато внезапната загуба на обичан човек никога не може да бъде напълно поправена от нищо, ако сме в състояние да се отворим, процесът на бхакти със сигурност ще се опита да поправи нещата. Емоциите са толкова силни, че и най-малкото оставяне да си отиде, и най-малкото пренасочване на емоционалната енергия ще има драматични резултати. Никой от нас не би станал доброволец в такава мисия, но в живота това се случва.
Когато се случи травма, независимо дали е загуба на обичан човек, загуба на здраве или друго сериозно разстройване на живота, ще започне цикъл на скръб. Той започва с обезверяване, след това може да премине в отричане, след това в гняв и след това надолу по дълъг емоционален наклон към безнадеждност и отчаяние. Повечето от нас почти нямат контрол, докато това се случва. След това идва моментът в който го пускаш да си отиде, изоставяш го. Може да се случи месеци по-късно, години по-късно или десетилетия по-късно. За някои може и въобще да не се случи. Всеки е различен. Когато изоставянето се случи, това е решаващата точка в процеса. Решаваща е в смисъл, че емоционално ние може да гравитираме обратно към някакво подобие на начина, по който са вървели нещата преди травмиращото събитие. Нормално е да се опитаме да направим така. Или пък можем да отидем в божествено пространство, както ти си направил. Тази точка в процеса на скръб е вид кръстопът.
Отново всичко се свежда до първият импулс на бхакти, до този въпрос: “Има ли нещо повече от това?”. Ако този въпрос присъства под някаква форма, емоционалната енергия ще нахлуе в него. Този въпрос е изоставяне, позволяване на скръбта да си отиде и началото на проявата на нашия вътрешен ишта, нашия най-висш идеал. Това също така е и началото на проявата на гуруто в теб (на вътрешния водач – бел. моя) и той стимулира твоите реакции във външното ти обкръжение.
Това изоставяне е едно отваряне, възприемчивост и то активира бхакти ефекта. Веднага щом предадем емоциите си на по-висша цел, те стават божествена енергия, нахлуваща в нас. Травмиращите преживявания ни поставят в позиция, в която може да нямаме друг избор, освен да се предадем или да се срещнем с много години, прекарвани в мизерия/страдание. Това е много по-ясен избор за правене, отколкото да обмисляме търсене на божественото, докато сме увличани в малките възходи и падения на светския живот. Истината е, че всяка емоция е възможност за бхакти – от най-малките до най-големите и всички между тях. Емоции ще има. Изоставянето може да го има, може и да го няма. Това зависи от нас самите, ние сме тези, които избираме.
Като си стъпил на духовния път със силен и продължителен прилив на бхакти, ти си намерил нещо свято в своята трагедия. Имай предвид, че бхакти е мощна духовна практика. Увери се, че практиките ти са балансирани, за да дадеш най-добрият шанс за гладко разгъване на чистото блажено съзнание и божествения екстаз в теб.
Гуруто е в теб.