Усъвършенствани Йога Практики – урок 67
От: Йогани
Дата: Неделя, 4 Януари 2004 15:24
ТЕМА: Бхакти – науката за предаността
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
Предаността е най-често практикуваната йога техника в света, въпреки че рядко я наричат йога. Предаността, постоянното фокусиране на желанието върху специален, личен духовен идеал, е толкова често срещана, че най-големите световни религии са наричани “системи на вярвания” или “вери”, сякаш нищо друго освен това не съществува в духовната практика. Какво е това нещо, наречено преданост? Защо то е толкова важно?
Важността на желанието беше обсъждана в началото на тези уроци и оттогава често споменаваме това. Отначало погледнахме чисто логическите аспекти на предаността. Ако имаме хрумване, идея за нещо, виждане за него и постоянно желание да го постигнем, тогава имаме умствено и емоционално средство, което ще ни помогне да действаме, за да го постигнем. Като пример беше дадено пътуване до красиво място, наречено Калифорния. Ако ние никога не сме били способни да си представим това място и никога не сме знаели за него, как изобщо бихме могили да решим да отидем там? И така, първо идва образът. Тогава желанието се слива с този образ. Следва действието. Или може би имаме желание първо да се втурнем без посока, нагоре. Без да знаем за какво (без образ – бел. моя). Просто за нещо повече. Желанието ни се залепва към едно нещо, след това към друго нещо, след това към трето… И накрая се залепва за нещо голямо, за голяма идея: “Просветление”. Тогава ние се насочваме към него, знаейки, че това е най-многото, което можем да постигнем. Желанието винаги търси повече. Желанието винаги търси най-голямото, най-доброто, най-многото… Всичките желания, които се появяват в нас са божествени по своя произход и търсят най-голямото възможно нещо в живота. Желанието е изначалната, първичната форма на гуру. Очевидно е, че желанието само по себе си не е достатъчно, за да ни заведе където желаем. То трябва да бъде насочено по определен начин.
Предаността е повече от простия психологически механизъм на поставяне идеал в сърцето и ума, към който после да се стремим. Има и нещо много повече от това. Насочената емоционална енергия, желанието, има огромна сила. Актът на преданост, актът на желаене на най-висшия възможен идеал, който можем да си представим е преобразяваща сила сам по себе си. Това създава промени дълбоко в нашата нервна система. Ако имаме страст към висш идеал, това само по себе си ни променя отвътре, още преди да седнем да правим пранаяма, медитация или която и да е от останалите усъвършенствани йога практики. Предаността е първата йога практика, основната йога практика и огънят, който осветява всичко по пътя. Без нея всичко друго, което правим са просто движения. Преданост на нашия най-висш идеал е гуруто в действие в нас.
Подобно на всички други способности, които обсъдихме тук, предаността е напълно естествена проява в нашата нервна система. Тя е една от най-очевидните ни способности и се появява по един или друг начин във всеки един от нас. Йога методите работят, за да стимулират и отворят естествените ни способности до тяхното пълно функциониране. Има клон на йога, наречен бхакти йога, който се занимава с оптимизиране на желанието и предаността ни, за да бъде достигнато най-високото ниво на духовна ефективност. Като имаме основно познание за методите на бхакти йога и като ги прилагаме, ние можем да имаме огромен ефект върху развитието на духовния ни живот.
Бхакти означава “любов към Бог”. Ако Бог не е точната дума за теб, използвай изрази като “любов към най-висшия идеал” или “любов към най-висшата истина”. Каквото и да представлява за теб най-голямото възможно постижение, което можеш да си представиш – каквото и да е, ако го обичаш това ще те промени и ще те вдъхнови да правиш всичко, което е нужно за да се слееш с него. Всички ние знаем, че любовта ни променя. Когато ни е грижа за нещо или за някой повече, отколкото за самите нас, ние се променяме. Както Битълсите пееха: “Всичко от което се нуждаеш, е любов”. Ах, защо не е толкова просто…. земята вече щеше да е рай и всяка религия би произвеждала милиони светци. Още не сме достигнали там, но натам сме се запътили. Любовта беше правилното начало тогава, тя е правилното начало и сега. Това не е любов към каквото и да било и към всичко – разпръсната навсякъде, без обособен фокус. Този вид всеобхватна, пълна любов идва по-късно когато се появи естествения изблик на чисто блажено съзнание и божествен екстаз. Видът любов, задвижващ човешкото духовно преобразяване и цялата йога, която го причинява, е любовта към твоя най-висш идеал.
Кой е най-висшият идеал? Кой решава кой е той? Твоят гуру? Твоят свещеник? Твоят равин? Твоят молла? Ще има изобилие от предложения. Всеки иска ти да обичаш неговия идеал. Това е добре. Това е игра, която хората играят от хиляди години. Би ли обичал моят идеал, моля? Или друго!
Но само ти можеш да избереш. Само ти знаеш кое пламти най-ярко в твоето сърце. Това е твоят най-висш идеал, този, който свети като маяк в сърцето ти. Може би е Христос. Може би е Кришна. Може би е Аллах. Може би е твоят гуру. Може би е светлината в теб. Може да бъде всичко. Единствено ти можеш да знаеш. Който или каквото и да е, то е само твое. Лично е. Ще го познаеш, когато го видиш, защото ще пламти като маяк в теб. Ще бъде всичката доброта, всичкия напредък, без да замисля и изпраща вреда към никого. Това е, което те води у дома, към чисто блажено съзнание и божествен екстаз.
В езика на бхакти това се нарича “ишта”, което означава “избран идеал”. Ти го избираш. Ако не се появи нищо пламтящо така ярко, това е наред. Ще отгатнеш ли? Четеш тези думи и по тази причина ти се движиш към своя най-висш идеал, твоя ишта. Твоят най-висш идеал е в твоето движение на учене и може би в твоята склонност да практикуваш методи на йога. Твоят ишта е някъде вътре в теб. Твоето желание те води към нещо. Това е също толкова ишта, колкото и да имаш ясно зрение в сърцето си. Твоето пътуване е твоя ишта.
Бхакти започва с този най-пръв въпрос: “Има ли нещо повече?”
Удивителното нещо за процеса на бхакти е – как бхакти се избистря/изяснява с напредване на времето. Първоначално имаш само някаква неясна, размита представа. Появяват се някакви желания. Усещане за мистерия. Самото това отваряне носи знание. Кой знае от къде ще дойде? След това се хващаме за това знание и започваме да правим нещо. Някакви практики. Тогава започват някои вътрешни преживявания, малко блажена тишина и след това вече има малко яснота. После ние четем писанията и думите, които преди това бяха просто думи, оживяват с лъчезарно значение. След известно време ишта става по-ясен. И ние откриваме, че сме влезли във връзка с това, което става вътре. Всичко това, докато бхакти става все по-силна и ние падаме все по-дълбоко в божествената игра.
Някъде по пътя ще открием техниките на бхакти и попадането в божественото се ускорява. Може би ще прочетем за техниките. Или може би ще ги открием спонтанно.
И така, какви са техниките на бхакти? Е, всъщност има само една. Тя се проявява по хиляди начини. Това не е практика, която правим по време на ежедневните ни сесии на пранаяма и медитация. Бхакти е нещо, което се появява и постепенно нараства в нашата ежедневна активност.
Винаги идват желания. Искаме това. Искаме онова. Искаме пари. Искаме храна. Искаме любим. Искаме нова кола. Дори гневът и чувството на безсилие са желания – желания, които са се ударили в стена и така тяхната енергия полудява в нашата нервна система. Толкова много желания летят навсякъде и ни пращат насам натам, сблъсквайки се едно с друго. Сами можете да назовете такива желания. Техниката на бхакти е – пренасочваме нашите желания, впрягаме ги да работят. Някои хора спонтанно откриват тази способност в себе си. При други тя се появява с времето, тъй като в ума и в сърцето има повече тишина вследствие на медитацията. Вътрешната тишина, отглеждана по време на медитация е под бълбукащите мехури на желанията, така че можем да видим тези желания като движещи се обекти. Ние сме малко отделени, обособени от емоционалната енергия вътре в нас. Тогава можем да я побутнем към нашия най-висш идеал. Просто много леко, нежно побутване. Без насилие. Без големи кампании. Това е просто едно лесно, без напрежение предпочитане на нашия идеал, когато забележим емоционална енергия да се надига или нахлува. Няма значение дали е позитивна или е негативна.
Например, да предположим, че сме заседнали на светофар и сме разочаровани в очакванията си, защото закъсняваме за уговорена среща. Голямо количество емоционална енергия се прахосва в този момент. И така – ние сме разочаровани и безсилни. Вземи това разочарование и безсилие и го пренасочи. Със своето внимание можеш лесно да пуснеш червената светлина, която е обект на бълбукащата ти негативност, да си отиде. С леснина доведи, въведи и замести червената светлина с твоя най-висш идеал като обект на негативността ти. Много прилича на медитация – без напрежение, лесно предпочиташ един мисловен обект пред друг. Сега вече си разочарован от своя най-висш идеал. “О Господи, проклет ишта! Защо все още не съм се слял с теб? Много съм разочарован!” Сега вече имаш истински мотив да не си пропуснеш ежедневната медитация. Но не само това, емоционалната ти енергия, насочена по този начин, предизвиква духовни промени вътре в твоята нервна система. Тя отваря нервната ти система за твоя идеал. Ироничното тук е в това, че с нашите емоции не можем да променим червеният светофар, но със същите тези емоции можем да отворим своята нервна система за божественото. Звучи като нещо, което си заслужава да бъде направено, нали?
Този вид процедура можем да приложим към емоциите, съпътстващи всичко, което правим – всяка емоция, позитивна или негативна. Означава ли това, че спираме да правим нещата които правим и отиваме на мястото за медитация? Не. Медитираме, когато е време за медитация, а когато сме активни правим нещата, които сме избрали да правим в живота си. Пренасочването на емоционалната енергия към нашия най-висш идеал ще оживи нашите дейности, каквито и да са те и ще зареди с турбо нашите практики, когато седнем да ги правим. Когато практикуваме, ние правим процедурата на практиките, не процедурата на бхакти. Нашите практики ще бъдат усилени до степента, в която бхакти къкри в нас вследствие пренасочването на желанията ни през деня. Това, което искаме е тихо да култивираме навика на бхакти в живота. Ще изглеждаме същите отвън, но вътре колелата на бхакти винаги ще се въртят. Ще преживеем възход в духовната си интензивност. Това се нарича тапас. Тапас е бхакти, която е навик и никога не спира, подобно на безкраен пламък, горящ в нас. С този тип бхакти, всичко в живота се превръща в духовна практика.
Майка Тереза от Калкута казваше, че вижда Исус в очите на всяко дете в неравностойно положение, на което е помогнала. Това е бхакти.
Пренасочването не винаги ще работи за нас по този начин. Не се и очаква. Не осъждай себе си, ако не си успял да прехвърлиш своята неудовлетвореност от червеният светофар в неудовлетвореност от това, че не си постигнал просветление. Просто си спомняй за тази процедура от време на време в ежедневието, особено ако се хванеш във водовъртеж от емоционална енергия. Това е най-подходящото време за бхакти. Достатъчно е едно осъзнаване, едно спомняне за принципа на бхакти и това намества, нарежда нещата вътре в нас, когато пламнат емоции.
Великият индийски светец от деветнадесети век Рамакришна бил майстор в създаването на огромни фонтани от бхакти. Той се гърчел на пода в нозете на статуята на Божествената майка, която той боготворял, ридаейки и ридаейки за най-малко докосване от нея вътре в него. Колкото по разстроен ставал той, толкова повече той насочвал към неговия ишта – статуята. Приличал на луд. През цялото това време неговата бхакти работела като лазерен лъч, срязващ всяко запушване-пречка в нервната му система. Използвайки единствено бхакти, той станал божествен.
Крайностите на бхакти не са непременно нещото, към което се стремим в тези уроци въпреки, че си зависи от вас самите. Дори и малко бхакти изминава много дълъг път. В нея има голяма сила. Толкова много, че трябва да си напомняме, че интензивната бхакти може да има голям ефект върху издигането на кундалини, директно както чрез емоционалната енергия, така и чрез усилващия ефект, който бхакти внася във всички наши практики. Както при всички йога практики, можем да прекалим и с бхакти, така че трябва да имаме предвид това. Нашето преживяване в ежедневието е най-доброто мерило на това, дали прекаляваме или не. Всеки си има своя времева линия, свой собствен ритъм в процеса на духовно очистване. Нека твоите преживявания бъдат твоя водач.
Тъй като методът на бхакти дава предсказуеми резултати отново и отново, ние можем да кажем, че той е системно приложение на знание. Бхакти е науката за отдаването (да отдаваш желанията си на своя ишта чрез пренасочване – бел. моя), за предаността – мощна наука, наистина.
Да се върнем сега на кундалини и да поговорим повече за някои от симптомите, които се появяват и какво да правим, ако нещата излязат малко от равновесие.
Гуруто е в теб.