Усъвършенствани Йога Практики – урок 58
От: Йогани
Дата: Неделя, 28 Декември 2003 14:27
ТЕМА: В&О – Стъпка по стъпка
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Въпросът ми се отнася до ефектите от комбиниране на методите, препоръчвани от теб и тези, с които от преди съм свикнал. Ще се усилят ли взаимно или ще си пречат взаимно? Що се отнася до последната добавка, самбхави, всичко, което мога да кажа е: Стой! Определено би могъл да кажеш, че минавам през стадий на несръчност! Способността да поддържам подходящото присвиване на аналния сфинктер, да контролирам неволното свиване и отпускане в тазовата област, да дишам със съскане само при издишване, кръстосването на очите, за да достигнат третото око… всичко това едновременно … това е наистина доста за правене, още повече, че трябва да го правиш в състояние на релаксация.
О: Разбира се, какво ще практикуваш, е твой избор. Ако следваш установено учение, нямам желание да преча на това. В този случай просто се отнасяй към тези уроци като към “храна за размисъл”.
Ако се опитваш сам да съчетаеш нещата, тогава предлагам категоричен съвет.
Първо – по-малко е повече в духовната практика. Простотата е ключът. Опитът да събереш заедно припокриващи се парчета от няколко източника няма да ти помогне, освен ако не си напреднал и така попълваш ясни за теб пропуски в настоящата ти практика. Не изглежда да си на такова ниво все още, но ще го достигнеш, ако продължиш да практикуваш достатъчно дълго.
Препоръчва се да опростиш това, което правиш. Ще разбереш, че практикуваш на подходящото ниво, ако имаш стабилност и ти е забавно, вместо да се пребиваш, опитвайки се да правиш твърде много. Най-добрата мярка за стабилността на твоята практика е как се чувстваш след това в ежедневието. Ако се чувстваш изтощен, капнал, преуморен през деня, върни се назад и стабилизирай практиката си на ниво, на което се чувстваш комфортно, приятно. Винаги почивай достатъчно дълго след края на медитацията.
Помни, че ние работим с естествени способности, присъщи на нашата нервна система. Пътищата навътре са деликатни и не работят добре, ако прекалено зацапваме нещата чрез раздвояване на нашето внимание. Тези естествени способности са:
1. Способността на ума ни да става тих, неподвижен, отваряйки нашата нервна система за безкрайното поле на чистото блажено съзнание.
2. Способността на нашите дъх и внимание да култивират спиналния ни нерв, позволявайки на цялата ни нервна система да стане плодородна почва в нас, на която чистото блажено съзнание да расте.
3. Способността на нашата сексуална енергия да се издига и да оживи спиналния нерв до екстатична проводимост, която се разширява в нервната ни система и извън нея.
4. Способността на сетивата ни да се усъвършенстват и пътуват навътре по многото пътища на екстатично преживяване.
5. Способността на чистото блажено съзнание да се разширява в нас и извън нас, за да постигне единно ниво на осъзнаване обхващащо всичко съществуващо, цялото съществуване. Ние започваме да знаем себе си като това.
Искаме да стимулираме тези способности да се проявят по естествен начин. Това е пътят към просветлението. Но не можем да успеем, като започнем с всичко наведнъж. Рим не е построен за един ден. Трябва да развием всяко едно ниво на практикуване до стабилен навик. Така е при прилагането на всяко едно знание. Развиваме стабилен навик на всяко едно ниво на знание. Първо научаваме стъпка първа. Правим я докато я установим и усвоим добре. След това добавяме стъпка две, стабилизираме и нея, и т.н. Ако опитаме и наведнъж направим стъпки първа до десета, ще имаме малък шанс за успех. Така е с всяко ново нещо, което предприемаме. Така е и в академичното образование. Вземаме лекция след лекция, дисциплина след дисциплина, като се придвижваме от началото постепенно към края.
Разликата от академичното образование тук е, че знанието в тези уроци може да бъде прочетено твърде бързо, много по-бързо отколкото някой може да го приложи на практика. За някои допълнителни виждания относно изграждане на практиките, препоръчвам ти да се върнеш назад и отново да прочетеш урок 38, наречен “Какви срокове за практикуване си поставяш във времето, какво е твоето темпо?”
Ако искаш да използваш усъвършенстваните йога практики като свое основно ръководство за практикуване, тогава на този етап ти предлагам да не си затрудняваш практиката с други методи. Започни бавно с медитация. Справи се първо с нея. След няколко седмици или месеци добави основното спинално дишане. Усвои го на ниво да ти е комфортно, когато го правиш. Тогава можеш да добавиш практиките от последващите спиналното дишане уроци. Започвай практиките една по една, а не всички наведнъж. Това е нещо, което се споменава отново и отново в уроците.
Преди предизвикателството беше в намирането на знанията. Сега предизвикателството е да прилагаш тези знания по систематичен и подреден начин. Това е в твоите ръце.
Гуруто е в теб.