Day: March 5, 2021

Усъвършенствани Йога Практики – урок 86
От: Йогани
Дата: Петък, 16 Януари 2004 13:22

ТЕМА: В&О – Откриване на твоя начин за медитиране
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Неотдавна започнах да следвам твоите практики (започнах ги от самото тяхно начало). Занимавам се с йога и медитация от няколко години. Чудя се дали е правилно да продължа да използвам фонова музика и аромати, за да подобря своята медитация или това ще ме разсейва?
А какво ще кажеш за мънистата от броеница? Също така изглежда, че в момента съм способен да оставам в медитация около десет минути – много ли е важно да се медитира пълни двадесет минути всеки ден?

О: Разбира се, не е моя работа да развалям твоята доказано комфортна обстановка за медитиране. Ако се чувстваш по-комфортно с тамян, аромати, фонова музика и други такива, това е въпрос на твой избор. Обаче, предлагам ти внимателно да прочетеш всичките уроци по медитация, включително В&О към тях, за коментари относно нещата от външната среда докато медитираме. Не забравяй, че медитацията е за влизане навътре. Ако ние вибрираме с музиката или с други външни сетивни обекти, това не е част от използване на мантрата и затова съществува възможност нашето внимание да се раздвои. Това може да ни отведе далеч от това, вниманието ни да се установи по естествен начин дълбоко в чистото блажено усещане-съзнание. Разбира се, както е посочено в уроците, възможно е да се медитира лесно в самолети, претъпкани чакални или практически навсякъде. Така че, какво е малко фонова музика? Тя не може да те нарани, но тя всъщност не е част от медитацията и тя е нещо друго в допълнение на мислите, които ти ненапрегнато/лесно ще пускаш да си отиват, като предпочиташ мантрата с твоето внимание. Ти решаваш какво работи най-добре за теб. Ти си управителя.

Десет минути е много по-добре от нула минути, а така също десет минути два пъти дневно е много по-добре от двадесет минути само веднъж дневно. Съществува естествен цикъл от медитация и дневни дейности, който цикъл се оптимизира при медитиране два пъти дневно. Медитирането “двукратно” е най-малкото толкова важно, колкото и дължината на времето за медитация.

Ако твоята активност протича гладко след двадесет минути медитиране, тогава направи всичко възможно да вградиш в дневния си график двадесет минути медитация, два пъти дневно. Ти ще постигнеш толкова много повече вътрешно пречистване, ако това ти стане навик. От друга страна, опитай се да не бъдеш хаотичен по отношение на това, опитай се да не променяш дължината на медитацията – двадесет минути този път, десет минути следващия път, сетне петнадесет минути… Колкото по-непроменяна като дължина във времето е тя, колкото повече наподобява на часовник, толкова повече твоята нервна система ще я харесва. Щом веднъж навикът е изграден, нервната система практически ще медитира от само себе си, сама. Ти ще затвориш очи и незабавно ще се окажеш в чистото блажено усещане, а покоят и блаженството от медитацията ще останат с теб и през деня, и през нощта. Медитацията привиква твоята нервна система да пребивава в чисто блажено усещане инстинктивно. Наистина, точно така работи. И изисква редовно ежедневна практика за дълъг период от време.

С постепенното премахване на запушванията в нас непрекъснато нараства и нашето преживяване на чисто блажено усещане. Подобно е на наблюдаването как расте дърво. Бих желал да кажа, че е подобно на растежа на лозата кудзу (но много по-бързо). Може би наистина е така за малък брой напреднали души, родени с чисти нервни системи.

Мънистата на броеница са за един друг вид подход към медитацията и към пранаяма. Те са за броене. Броениците са навсякъде, много преди часовниците, като с тях се отброява броя повторения на мантрата и броя дихателни цикли, за да се постигне премереност, така че да не се прекали с практиката, нито пък обратното – недостатъчно практикуване. Това създава едно малко ограничение, особено при медитиране, защото това привързва мантрата към една активност, която е външна – отмятане на мънистата едно по едно с пръстите на ръката. Това става един неосъзнат навик, но все пак ние регулираме мантрата чрез външна дейност. Чрез използване на часовник ние позволяваме на мантрата (и на дъха – в пранаяма) да се движи естествено, инстинктивно, съгласно уникалната и конкретна нужда на нервната система от изчистване. Вече говорихме много за това. Използването на часовник е един гъвкав подход за измерване количеството време на вътрешните практики. Разбира се, ние ще надзъртаме към часовника сега и после пак, но с времето ще открием, че нашият автоматичен вътрешен часовник е тук, наблизо и е почти толкова добър, колкото и външния. Тогава външният часовник се превръща просто в едно случайно потвърждение на вътрешния. Има урок 23 за това, наречен “Гледане на часовника”

Броениците могат също така да имат сантиментална стойност, бхакти стойност и това е основателна причина да бъдат носени. Това, което стимулира твоята бхакти е нещо добро, стига да не взривиш планетата от кундалини предозиране. Една броеница може да бъде част от твоя ишта (идеал), ако те свързва с избрания от теб идеал. И може би твоята медитация и пранаяма, заучени някъде, са базирани на броеницата. Това също е хубаво. Броеницата не е демодирана, няма скоро да тръгне по пътя на колесниците с кочияшите. Тя е тук от хиляди години. Но имай предвид – броеницата е, за да измерваме колко правим в една практика. В уроците тук за тази цел използваме часовник. Това е разликата.

Пожелавам ти най-доброто в пътуването ти към дома.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 85
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 15 Януари 2004 14:26

ТЕМА: Основни етапи в просветлението (ново посещение на тази тема)
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Първо, бих искал да ти благодаря за уроците, които чувствам, че са много полезни и за програмата, която задаваш и която изглежда е добра, тъй като тя обхваща всичко. Следвам учението на друг йогин, с което се чувствам щастлив, но забравих неговата кундалини медитация, която трябваше да правя ежеседмично, така че безценните ти учения добре и наистина запълват празнотата, която имаше в моята духовна програма (работех върху сърцето и короната по начин, който издига кундалини, но без да се фокусирам върху своята кундалини пряко).
Вземам твоите упражнения много бавно (правейки само първите няколко неща и само веднъж на ден, тъй като имах инцидент с кундалини преди няколко години, който почти ме уби, влошавайки сърдечната ми аритмия, създаде ми дихателни проблеми, почти ме нокаутираше при всеки енергиен наплив и също така частично ме парализираше по време на тези напливи, които продължаваха почти час, като се натрупваше все повече и повече енергия всеки следващ път. Енергията беше като бушуваща около мен река … странно, препускаше също и извън тялото ми… и вътре през тялото ми, бушувайки нагоре през гръбначния ми стълб. Един мастер ми помогна, спаси ми живота в този инцидент, някак си издърпвайки енергията извън тялото ми по време и между напливите (може би той превръщаше кундалини енергията в някаква друга енергия) и след това се опита да направи някакъв вид пълно източване на енергия като последен изход. За щастие, това моментално спря енергийните напливи. Вярвам, че щях да съм мъртъв, ако не беше той и неговата бърза помощ, бях в голяма беда. Така че, не е нужно да казвам, че съм много по-предпазлив, отколкото преди.
Въпросът ми е относно един сън, който имах снощи и на който сега се чудя, дали не беше предупреждение за мен да забавя скоростта, с която практикувам. Трябва ли просто да го игнорирам (чудя се дали не е бил предизвикан от кундалини?). Сънувах, че имам кундалини вълни, движещи се нагоре точно по гръбнака ми, но кундалини течеше във вътрешната горна част на моята корона (сякаш отвътре в горната част на главата ми), удряше се в нея всеки път когато се надигаше. В съня ми това стана по-скоро нежно. Мислиш ли, че този сън е основание за притеснение и, че трябва да поорежа малко практиките?

О: Благодаря ти за щедрото споделяне. Да, предвид това, през което си преминал, съгласен съм с теб, че трябва да си много консервативен и премерен в твоята практика. Всяко предчувствие за опасност трябва да се приема на сериозно. Не, че трябва “да бягаш ужасен” от процеса на просветлението, което ти очевидно и не правиш. За всеки един от нас е въпрос на това да познаваш себе си, своите граници, своите възможности за стабилен напредък и спрямо тях да прецениш, да нагласиш своя подход към просветлението.

“Основаващо се на преживяване” е ключовата дума в тези уроци. Ще имаме много инструменти, изобилие от инструменти, но как ги прилагаме – това ще създаде цялата разлика. Всеки трябва да пътува със своя собствена скорост във времето, в рамките на своя собствен капацитет. Това е голяма отговорност.

Целта на тези уроци е да даде възможност на всеки човек да седне на своето собствено шофьорско място в духовното си пътешествие. Кой друг да седи там? Това е един неправолинеен подход към предаването на духовно знание. Този подход е в духа на бързото разширяване на практическото прилагане на научните знания през последните няколко века. Толкова много добро дойде от практическото прилагане на науката, както можем да видим навсякъде около нас. Напълно безопасно ли е за всички? Не, не е. Винаги ще има такива, които ще бъдат изложени на риск при наличието на мощно знание. Това означава ли, че не трябва да имаме автомобили, самолети, електричество или интернет? Означава ли, че усъвършенстваните йога практики не трябва да бъдат достъпни за всеки, понеже има случайни рискове, свързани с тяхното недобро познаване? Не, надявам се. Как другояче, освен ако го прави, цялото човечество може да се научи да пътува по вътрешните пътища към чисто блажено съзнание и божествен екстаз? Това е предизвикателството. Астронавтите в крайна сметка ще отидат на Марс и отвъд него. Всички ние в крайна сметка ще се слеем с безкрая в нас, и ще внесем това преживяване и навън, в ежедневния ни живот. Това е пътуването на човешкия дух към повече, винаги към повече. Ние интуитивно знаем, че сме безкрайни. Няма граница за това, което можем да преживеем.

Сега, какво да кажем за тези кундалини преживявания, върху които се бяхме съсредоточили напоследък? Някои от тях са доста крайни, прекалени. Такива ли са необходими, за да достигнем просветление? Можем ли да се придвижваме, без да се налага да изтърпяваме такива крайности? Нека за няколко минути се върнем назад, за да опитаме и разработим някакво виждане, някаква гледна точка относно кундалини преживяванията – защо възникват те и как се вписват в цялостното пътуване към просветлението. За да направим това, да се върнем назад, за да посетим отново урок 35, наречен “Етапи в просветлението”.

В този урок говорихме за три етапа на просветлението, понякога припокриващи се в нашето преживяване, всеки един от тях със своите особени характеристики.

Първият етап е появата и възхода на тишина в нервната система. Дълбоката тишина е основната природа на чистото блажено съзнание. Тя е абсолютна стабилност. Нищо не може да я помръдне. Тя е като твърда скална основа, която влиза под всичко, което сме и което правим. Това е нашата същност, това е екстракта на това, което сме ние. Тя идва преди всичко от медитацията и е източник на вътрешен покой и непоклатимо усещане за сигурност, които преживяваме, докато напредваме по духовния път. Тя е нашето безсмъртно същество и нейният възход в нервната система служи за основа на останалата част от духовно ни развитие.

Вторият стадий е появата и възхода на екстаза. Това е праната, навлизаща в значително разширен режим на функциониране в нашата нервна система. Това е сексуалната енергия, отиваща нагоре. Това е кундалини. Това също така е и чисто блажено съзнание, дълбока тишина, движеща се вътре в нас. Това е разширяване на сетивното преживяване в царството на екстаза. Тази промяна е насърчавана от пранаяма и други техники, предназначени да стимулират праната в режим да събуди кундалини. Обикновено преживяването е приятно. Но понякога преживяванията могат да станат екстремни, т.е. да имаме проблеми с кундалини. Защо? Повече за това след малко.

Третият стадий е появата и възхода на преживяване на единство, където виждаме всичко като проява на Единния, който станахме. Това е сливането на индивидуалното его, чистото блажено съзнание, божествения екстаз и всичко, което съществува във времето. Това възниква, тъй като системно насърчаваме нашия център в чистото блажено съзнание да излиза извън тялото. Това е просветлението, постигането, плодът на йога. Живеем в реалността, наречена “обичам ближния като себе си”. Чрез преживяване става очевидно, че твоят ближен – това си ти. Това има голям ефект върху нашето поведение, разбира се – позитивен ефект с надалеч достигащи ползи.

С всеки един от тези три етапа са свързани съответни напреднали йога практики. И има логическа последователност в развитието на тези 3 етапа. Поне в тези уроци има. Първи етап, втори етап, трети етап. Нещо такова.

Става дума за пречистване. Ако нервната ни система беше напълно чиста, по някакъв начин изчистена от всичките “семена на карма”, натрупвани през нашите безбройни минали животи, бихме се родили просветлени. Тогава щяхме да бъдем като Кришнамурти, който си седи и казва: “Няма нищо за правене. Просто бъдете съзнаващи, усещащи, долавящи. Без медитация, без кундалини, от която ни настръхва косата, изобщо без пътуване. Просто блаженство, блаженство, блаженство!”

Е, повечето от нас обаче все още имат да правят доста много “почистване на къщата”. И това не става за една нощ. Не е като да наемеш фирма за почистване, която да дойде за няколко часа и готово, работата е свършена. Дори и с най-добрите духовни практики това отнема години и години. Може би животи. Нито едно усилие за почистване не е пропиляно, не бива изгубено, както беше обсъдено преди. Това е единственото нещо, което можем да вземем със себе си, когато напуснем тази Земя.

И така, именно процесът на почистване на къщата е това, което определя нашето духовно пътуване, нашите преживявания. Как се придвижваме в този процес е от значение. Има някои подходи, които изглежда започват в средата на процеса на просветление. Те започват с методи за директно издигане на кундалини. Какво се случва? Понякога кундалини се раздвижва. Понякога тя не го прави. Ако се раздвижи, тя може да попадне в нервна система, която не е готова, не е достатъчно пречистена. Това е преждевременно събуждане и то е причината за повечето екстремни, прекалени кундалини преживявания. Това е тънка, изкусна работа, тъй като някой може никога през живота си да не е правил стимулиране на кундалини, но все пак да е предразположен към преждевременно нейно събуждане. Нервната система на такива хора сякаш е “окабелена” това да се случи. Може би те са правили тези практики в миналия си живот и сега трябва да ги стабилизират. Кой може да знае? Но няма съмнение, че някои хора са по-склонни към преждевременно събуждане на кундалини. Достатъчно скоро ще разбереш, ако си един от тях. Ако си такъв, трябва да бъдеш внимателен. Други ще преминат през това направо, без никакво затруднение. Всички трябва да бъдем толкова благословени. За повечето хора е постепенно разгъване и усъвършенстваните йога практики са проектирани за постепенно разгъване, а не за да направят чудо за една нощ. Просто равномерен и балансиран напредък.

Подходът тук е първоначално да направим нежно “глобално” почистване на къщата. Това означава медитация, отглеждане на тишината, на чистото блажено съзнание. Изкъпване на цялата нервна система в него. Това е много резултатно почистване на цялата нервна система и обикновено е много нежно. Така работим в първият етап на просветлението, нали разбираш. Но дори и при такъв подход, ако някой е податлив на кундалини проблеми, дори нежна медитация може да обърка нещата. В този случай практиката трябва да бъде по-умерена – по кратки времена за медитиране, повече физическа активност, повече заземяващи методи. За някои хора дори и само медитация е предостатъчно. Преживяванията са най-доброто ръководство.

Ако медитацията е добра и носи тишина и покой, тогава можем да добавим спинално дишане. Спиналното дишане съсредоточава почистването повече в спиналния нерв сушумна и с него можем да поемем внимателен курс към възпитаване на екстатична проводимост. Това е много нежен начин да стимулираме кундалини, като я държим в правилния канал и като я свързваме с нейната полярна противоположност, мъжката енергия, слизаща отгоре надолу при всяко издишване.

След това, ако медитацията и спиналното дишане са гладки и безпроблемни, можем да добавяме още. Този процес на добавяне може да отнеме много месеци, години или десетилетия, в зависимост от човека. Твоите преживявания са определящия фактор при добавяне на нови практики, а не някакъв произволен и изфантазиран график. Добавянето със сигурност не трябва да бъде ръководено от една безразсъдна амбиция да намериш супер кратък път до просветлението. Това е като да излезеш на шосето с кола за първи път в живота си и да я подкараш със сто километра в час. Резултатът от този вид подход е добре познат на всички нас.

Каквото и да е било нашето минало като практики, това е минало. За добро или за лошо обаче, трябва да живеем с резултатите от миналото. Днес можем да започнем наново, като се погрижим за началото преди да се опитаме да тичаме към края. Ако култивираме тишината на чистото блажено съзнание вътре в нас, до положението тя да се стабилизира в нас, ще имаме най-добрия шанс за гладко събуждане на кундалини. Тоест екстатично, а не ужасяващо пробуждане. Събуждането на кундалини е стъпка по пътя, някъде по средата. Събуждането на кундалини не е целия път. То е само средната част от пътя. Отглеждането на тишината на чистото блажено съзнание е целия път, началото, средата и края на пътя. Всичко друго зависи от това. Ето защо в началото на уроците беше казано, че медитацията ще бъде достатъчна, ако човек е склонен да прави само медитация и тя винаги трябва да остава в центъра на нашите практики. За тези, които са амбициозни и се стремят да свършат цялата работа през този живот, се предлагат и други средства. Но не се препоръчва медитацията да бъде изоставена или пропускана – никога. Пътуването може да се окаже много трудно, ако се опитваш да правиш другите неща, без да имаш солидната основа на дълбоката тишина, на чистото блажено съзнание.

Колко дълго трябва да почиства човек къщата с медитация, преди да започне прякото стимулиране на кундалини? Зависи от човека. Ако вътрешната тишина и стабилност са добри, може би скоро. За други ненапрегнатото/лесно ежедневно медитиране в продължение на години или десетилетия ще е добрия маршрут. Въпрос е на комбинация между твоя капацитет и твоето желание за божественото (бхакти) – това е нещото, което ще определи курса ти. Някои ще бъдат консервативни. Други ще бъдат много агресивни. Само не забравяй, че Рим не е бил построен за един ден. Открий своето подходящо темпо във времето, знай своите възможности и прави нещата постепенно, стъпка по стъпка. Това е дълго пътешествие. Няма нужда да откъснеш колелата на автомобила още при първата обиколка на пистата, а и при стотната обиколка също няма такава необходимост.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 84
От: Йогани
Дата: Вторник, 13 Януари 2004 12:29

ТЕМА: В&О – Изкуството да не правиш нищо
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Кришнамурти и други интересни хора казват, че е неправилно да се фокусираме върху техниките, защото не съществува техника за медитация. Медитацията е през цялото време, тук и сега. Да повтаряш мантра и да правиш пранаяма е техника. Според мен причината за тази техника е тя да увеличи нивото на моята енергия и да ме настрои така, че да мога да преживявам блаженството и света в неговите най-дълбоки нива. Но защо някои учители казват, че е неправилно да използваш техники и, че те ще те подведат – и след това тези учители не дават друго напътствие, освен това да бъдеш осъзнат, а може би дори не и това. Защо? Вписва ли се това в йога разбирането.

О: Това е само мое мнение, но вероятно хора като Кришнамурти са подобни на успешно изкатерилия се на планина, който е загубил паметта си. Те стоят на върха на планината и казват на всички долу в долината: “Не трябва да правиш нищо. Просто автоматично се събуди на върха на планината, както направих аз. Ти вече си тук.” Те са били родени в просветление или много близко до него и очевидно нямат спомен за всичката работа, която са извършили през предишните си животи, за да създадат текущата си ситуация. Ако не правим нищо, в крайна сметка ще достигнем просветление след милиони милиарди години. Ако правим нещо, ще стане много по-скоро. Има сигурни методи, които са известни с това, че те придвижват напред в процеса на просветление. Това е йога.

Всеки сам избира своя път – да прави или да не прави. Дори пътят съзнателно да не правиш нищо (или да бъдеш осъзнат) също е правене. Медитацията, която правим тук, в буквален смисъл е правене на нищо. Ние просто създаваме състояние в ума, а умът ни прави останалото. Отива в тишина. Ние не правим нищо. Нервната система прави всичко това, след като веднъж сме създали първоначалното състояние в ума. Така че, технически погледнато, съгласен съм, че неправенето е пътя. Но ефективното, резултатното “неправене” е изкуство. Това е изкуството на медитацията. Всичките други йога практики също са изкуство да не правиш нищо. Ние създаваме първоначалните условия, а след това нервната система поема нещата. Йога е изкуството да побутнем нервната система по определени начини и след това да не правим нищо.

Рамакришна е казал, че йогите са като копачи на кладенци и има три вида.
Първият вид намира инструментите, изкопава кладенеца (до просветлението) и след това скача в него, вземайки със себе си всички инструменти. Вторият вид йоги намира инструментите, изкопава кладенеца и скача в него, но оставя инструментите да лежат на земята около кладенеца, където други могат да ги намерят. Третият вид йоги намира инструментите, изкопава кладенеца и се мотае известно време наоколо, показвайки на всеки който идва инструментите и как да ги използва.

Може би има и четвърти вид йоги – този, който е роден просветлен, няма спомен за инструментите, които е използвал в минали животи и казва на всички: “Не ти трябват инструменти. Просто бъди просветлен. Това е лесно. Виждаш ли? Тук е кладенецът. Просто бъди осъзнат, бъди наясно и ще видиш, че вече си в него”. Нещо такова. Кой знае? Едно нещо е сигурно. Макар йоги като Кришнамурти да вдъхновяват, те не могат да предложат много практическа помощ на повечето хора. Може би няколко висши души могат да имат полза от тях. Това е доста недостъпен, ексклузивен клуб. Останалите от нас се нуждаят от по-подробен и изчерпателен подход. Йога! Необходимо е да правим нещо, за да не правим нищо.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 81
От: Йогани
Дата: Неделя, 11 Януари 2004 17:04

ТЕМА: В&О – Отивам напред твърде бързо?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Искам първо да ти благодаря за това, че ни учиш! Откривам с помощта на твоите уроци, че действително чувствам процеса на йога, красотата на всичко това. Моят въпрос относно самбхави е, че усещам болезненост в очите и в третото ми око има тъпа болка. Прекалено усърдно ли опитвам? Това естествена активност на кундалини ли е? Много ми помогна в спиналното дишане използването на твоите коментари относно това, че Шива трябва да си размърда задника и аз визуализирам Шива как слиза надолу, за да се срещне с Шакти (при издишване – бел. моя) и как Шакти се изкачва нагоре, за да се срещне с Шива при вдишване. Обикновено ги оставям да останат заедно в кратката пауза между вдишването и издишването и в кратката пауза между издишването и вдишването.
Също така откривам, че се разсейвам по-често – дали това е, защото моето малко глупаво его долавя случващата се малка божествена романтика? Отново ти благодаря за твоите уроци, очаквам ги всеки ден и ги правя с религиозен плам. Благодаря ти.
PS: Добре ли е, ако правя медитацията по-дълго от предложените двадесет минути – понякога медитирам по четиридесет и пет минути или повече, в зависимост от това, кога ще се почувствам излязла от сливането, защото по този начин си го представям – съюз, сливане с моята душа, което позволява подхранването на душата.

О: Справяш се чудесно. Това е прекрасно.

Дискомфортът около третото око (или където и да е другаде) може да означава известно пресилване в практиката. Може също да бъде и натиск на кундалини там. А може да бъде и двете едновременно. Знаеш какво да направиш, нали? Върни се обратно в практиката си на последното ниво, на което ти е било комфортно. Ако прекомерните симптоми все още са тук, тогава прегледай отново урок 69 “Кундалини симптоми, дисбаланси и лекарства” и пробвай предложеното в него. Не притискай себе си да вървиш напред, преди да постигнеш стабилност. Ти си духовен спортист в момент на тренировка. Трябва да изграждаш постепенно. Това е най-добрият подход.

Да, мисля, че ти сама отговори на своя въпрос за визуализирането на романтиката на Шива и Шакти при спинално дишане. Това е прибавяне на твърде много бхакти в нещо, което е много опростено – опростената процедура на спиналното дишане. Също така, това раздвоява вниманието. Същото се отнася и до правенето на дълги медитации само заради преживяванията. Помни, че правим тези практики за резултати вън от тях, за резултати в ежедневния живот. Движим планини от запушвания вътре, макар че може и да не забележим това, ако сме в екстатичен унес. Тези ентусиазирани начинания за все повече и повече практикуване могат да допринесат за кундалини дисбаланси, като в същото време намалят ефективността на практиките. Така че, бъди систематична в своите практики – указанията за практикуване са дадени по уважителни причини.

Сладоледът е много хубаво нещо, но дали е добре да излапаш няколко килограма сладолед наведнъж?

Всички тези практики са много мощни, особено когато са интегрирани, както ние правим – и трябва да бъдат правени ненапрегнато, лесно и прецизно. Ако си склонна да удължиш времето на твоите практики, прави това много умерено, много пестеливо, за да виждаш какво се случва при всяка една стъпка. Да се ограничиш и всеки месец да добавяш не повече от пет минути от което и да е – това е разумен подход. Дори и тогава би могла да се вмъкнеш бавно и неусетно в нестабилна ситуация. Така че, използвай здравия си разум. Ако активността ти вън от практиките е гладка, значи правиш нещата добре. Ако обаче не е, вероятно твоят натиск е или твърде силен, или твърде продължителен. Старай се да поддържаш активност в обичайния си живот. Това е толкова съществено, колкото и самите практики – активността стабилизира чистото блажено съзнание и божествения екстаз, които сме придобили по време на практиките.

Справяш се приказно, също като дете в магазин за бонбони. Ти си точно типа човек, за който са замислени тези уроци. Това е много вълнуващо. Моля те, бъди отговорна при прилагането на знанието и тогава и двамата ще бъдем радостни, че това знание се разбулва и проявява.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 80
От: Йогани
Дата: Неделя, 11 Януари 2004 16:42

ТЕМА: В&О – Доброто здравословно състояние и йога
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Каква е връзката между физическия фитнес и йога? Склонен съм да мисля, че правенето на мускули, което е толкова популярно, не е много съвместимо.

О: Има много определения за фитнес. Както казват: “Красивите неща са вътре в очите на зрителя.”

За целите на духовната практика фитнес означава да поддържаш тялото в добър тонус и външно, и вътрешно, което може да се направи с ежедневно ходене или с други леки упражнения, подобно на аеробиката, лека калистеника (гимнастически упражнения, които използват единствено тежестта на тялото – бел. моя) и изометрия за всички мускулни групи, и разбира се йога асани. Нещо като тай чи също е добре, то създава по един заземяващ начин добра връзка между нашите физическо и духовно измерения.

За боди билдъра (както и за всеки физически ориентиран спортист) това не е достатъчно. Той или тя ще искат да направят много повече с мускулите. Практиките трябва да бъдат насочени към целите.

За духовната практика споменатите по-горе неща са достатъчни. За другите дефиниции на фитнес ще са необходими други неща.

Между другото, няма правило, което да казва, че боди билдър или който и да е друг вид спортист не може да стане йоги или йогини. Няма нищо, което да казва, че човек не може да прави и двете, ако толкова много му се иска. Просто е въпрос на това, какви са твоите интереси. Аз вярвам в свободния избор и в това, че всеки е лично отговорен за своя живот (никой друг, но единствено ти – бел. моя). Тази идея се опитвам да държа най-отпред във всичките тези уроци.

Точно затова всеки урок завършва с

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 79
От: Йогани
Дата: Неделя, 11 Януари 2004 16:21

ТЕМА: В&О – Напомняния за мантрата
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Опитах това, мантрата по някакъв начин за мен се превръща в нещо не толкова отчетливо в ума ми, нещо като AAAAA MMMMMMM…и изглежда работи естествено с вдишването и издишването, без да правя това преднамерено. Също така, понякога към мантрата има и прикачени значения.
Това е любопитен експеримент за мен. Не съм нов в медитациите с мантра, правил съм няколко вида медитация в продължение на много години. Никога не съм изпитвал някакви особени преживявания. Казаха ми, че тази липса на преживяване се приписва на “лоши карми”. Твоят коментар би бил добре дошъл.

О: Това е нещо нормално, ако мантрата се променя, удължава, скъсява и т.н., ако това се случва по естествен начин по време на медитация. Когато към мантрата се прикачат значения, това също е нормално. Ние просто без усилие предпочитаме процедурата на медитацията. Винаги без усилие се връщаме към АЙ ЕМ. Но има една хитрост за това, спомената в уроците. Може да си много добре успокоен и мантрата може би е с много неясно, размито изговаряне в момента. Ние ще знаем когато това е така – и това е нещото, към което се връщаме, без да се насилваме за отчетливо произношение, когато то от само себе си, по естествен начин е станало размито. Това също така е и най-лесното ниво, на което можем да се върнем, защото това е мястото, от което нашето внимание се е оттеглило. Така че, ние слагаме началото на нов, по-дълбок цикъл, връщайки се обратно по така описания начин, връщайки се обратно в позицията, в която последно сме били, вместо да се насилваме да се върнем към отчетливо изговаряне.

Не забравяйте, че играта е в загубата на мантрата отново и отново. Ние не можем да накараме себе си да я изгубим, не се насилваме да я изгубим. Тя си отива от само себе си – това е естествената способност на ума да стане неподвижен, тих. Ние просто продължаваме да създаваме правилните условия чрез процедурата за използване на мантрата. Умът прави останалото. В началото преживяването за утихване на ума и нервната система може да бъде фино и едва доловимо – малко тишина, някакво усещане за успокояване, малко намаляване на напрегнатостта, релакс. Ние получаваме това преживяване по време на активност, след медитация. Постепенно може да се превърне в силно чувство на дълбоко блаженство по време на самата медитация. Това е чисто блажено съзнание, пребиваващо в нашата нервна система. И то върви с нас също така и в ежедневната ни активност. Това е пътят.

Относно дишането, ако откриеш, че мантрата върви с дъха, просто предпочети със своето внимание процедурата за използване на мантрата. Не вкарвай осъзнаване на дишането в мантра процедурата, нито се закачай за дишането. Отнасяй се към осъзнаването на дишането точно така, както към мислите. Както бе описано подробно в предишните уроци, когато се опитваш да внимаваш едновременно и в дишането, и в мантрата, това раздвоява ума и отнема от ефективността на обикновената дълбока медитация. Ако стане спонтанно, добре, но не трябва да бъде правено умишлено като двойна практика – това не е подходът в тези уроци.

Може би някоя от другите усъвършенствани йога практики, в допълнение към медитацията, ще помогне да се отворят нещата за теб. Всичката карма в крайна сметка ще се разтвори и постепенно ще изчезне. Нито една ефективна практика, която правиш, за да влезеш в безкрая, не е загубена. Явно имаш силна бхакти, иначе защо би медитирал през всичките тези години? Завесата ще се отвори и това, което ще намериш там, ще е хубаво. След време твоето божествено вътре ще разцъфти и отвън.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 78
От: Йогани
Дата: Неделя, 11 Януари 2004 15:55

ТЕМА: В&О – Удоволствието и пътя
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Формулирах теорията, че сетивните удоволствия от кундалини са свързани с пречистване на каналите, че по-късно те намаляват и нещата стават по-нормални.

О: Да, съгласен съм, че удоволствието е един от главните пътища за пробуждане.

Просветлението е възходът на екстатично блаженство. И да, това се превръща в нещо съвсем нормално. Това е нашето естествено състояние. Това е естественият прогрес на преживяването, когато предприемем сидхасана, както обсъждахме в неотдавнашен урок. Теорията ти е на път да бъде доказана. Тези преживявания са реални за тези, които имат предпоставката “пречистване” и успешно се справят, успешно боравят със сексуалната връзка. С времето ще има все повече доказателства за това сред хората. Това е истината. Може би човечеството вече е достатъчно зряло, за да навлезе в екстатичните преживявания без суеверие или чувство на вина. Ще видим.

В целия наш екстаз обаче, нека не забравяме ежедневната си медитация. Тя е централната, основната практика. Чистото блажено съзнание е предпоставката за целия духовен напредък.

Гуруто е теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 77
От: Йогани
Дата: Неделя, 11 Януари 2004 15:38

ТЕМА: В&О – Още повече за чакрите
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Това е относно дообясняване на въпроса за отворените и затворените чакри. Аз също съм лечител и това, което съм открил както в писанията, така и от личен опит е, че чакрите са естествено отворени. Степента, в която чакрата е затворена, неактивна (или свръхактивна), изчерпана или задръстена е това, което определя болестта в човека – тоест нещата в етерното тяло не са синхронизирани и резултатът се проявява във физическото тяло.
Също така, според моето разбиране, сърдечната чакра е това, което ни позволява да даваме и да обичаме, без ограничения и предварителни условия. Като лечител мое вярване е, че сърдечната чакра повече от всяка друга чакра се нуждае да бъда отворена, активна и здрава, за да може лечителят да предаде божествените лекуващи енергии на пациентите си. Това е мое вярване. Надявам се, че не засягам никого.
Освен това, намирам гледната точка на Йогани относно отварянето на коронната чакра за малко объркваща, меко казано. Когато правим пранаяма, упражнения или медитация, кундалини енергията се раздвижва и става активна. В зависимост от етерното състояние на сушумна и надите ида и пингала, както и от здравето на чакрите, кундалини енергията започва да се издига нагоре. В повечето от нас, не е нужно да казвам, етерното състояние на тази чакри и нади обикновено е отвратително!
Когато това се случи, кундалини енергията се побърква и се втурва в различни нади, където намери, че има място. В случая с Гопи Кришна например, тя отива нагоре по целия път към короната по ида. На самия ръб на обезумяването той успява да насочи част от нея нагоре по пингала и да възстанови баланса, което го и спасило.
Това което се опитвам да кажа е, че балансът между ин и ян, между Шива и Шакти енергиите, е изключително необходим за уравновесена и безопасна медитативна практика. Шива енергията слиза надолу от короната – как можем да си позволим да не я отворим? И ако кундалини и Шива енергиите навлязат в сушумна отдолу и съответно отгоре, те се срещат в сърдечната чакра – как можем да я държим затворена. Моля, разясни малко този въпрос.

О: Благодаря ти за изчерпателната бележка относно чакрите. Повдигаш някои добри въпроси.

Насилването на сахасрара твърде рано в йога процеса е главното предупреждение, което отправих, тъй като при тези условия кундалини може да отиде навсякъде, както посочваш и ти. Както казваш, това се отнася също така и за всяка друга чакра и нади. Мнозина правят грешката да мислят, че йога се занимава само с концентрация върху чакрите и изпадат в неприятности. Някои са писали за сериозни проблеми произлезли от това – и това ми къса сърцето.

Моята препоръка не е да държите нещо затворено, включително и сахасрара, а да оставите всичко да се отвори по нормален, по естествен начин, прилагайки усъвършенстваните йога практики. Всъщност изобщо не мислим за чакрите по време на практиките при този подход. Те се считат за нещо намиращо се “под капака” на автомобила, докато ние използваме главните лостове за управление от мястото на шофьора. Това не означава, че други, по-преки подходи към чакрите не са валидни. Просто те не са подхода, който използваме тук.

И така, това е причината да започваме с глобалните практики на медитация и спинално дишане – за да улесним отварянето на всичко да стане възможно най-гладко, по един естествен начин отвътре. При този подход медитацията е на първо място като балансиращо влияние, вместо да се опитваме първо да балансираме чакрите преди медитация. Доверяваме се на надигащото се чисто блажено съзнание по време на медитация, както и на спиналното дишане да направят правилното почистване и отваряне, което те и правят, щом следваме техните прости процедури. След това, след известно време на глобално пречистване на всичко вътре в нас, можем да преминем към по-агресивни методи и в крайна сметка да се съсредоточим повече върху короната. В началото Шива най-гладко се довежда долу, когато използваме аджна (третото око) за да го събудим, което е и основна част от спиналното дишане, както и постепенното увеличаване на екстатичната проводимост в сушумна и във всички нади (фините нерви). И отново – това е подходът, използван в тези уроци. Другите подходи могат да бъдат много по-различни и това е добре. В крайна сметка всеки подход трябва да отстоява инспекцията на практикуващия. Личният опит е най-добрия арбитър на нашите практики. Рано или късно ще стигнем до оптималната йога, точно както постигнахме това в много приложения на технологията.

Съгласявам се на 100% с теб за сърцето. Именно затова акцентът в уроците е поставен върху желанието, предаността и бхакти от самото начало и през целия път. Точно отварянето на сърцето е това, което ни води у дома. Усъвършенстваните йога практики, идващи в бъдещите уроци, ще поставят повече пряко наблягане върху сърцето. Но дори и тогава ще разчитаме на глобалните ефекти на медитация и пранаяма, за да извършат по-голямата част от “обръщащата почвата” работа в сърцето. Възходът на бхакти зависи от тази “обръщаща почвата” работа. Как бихме могли да бъдем отдадени, когато сърцето не е отворено? Как бихме могли да намерим мотив да медитираме без да имаме преданост и страст? Това е големият параграф 22 в йога. Кое идва първо – предаността или практиките? Не можем да имаме едното без другото. Всяко от двете е причината за другото. Имаме нужда и от двете и рано или късно някак си сграбчваме едното или другото. След като го направим, вече сме на пътя да разполагаме с всичко. Нервната система знае какво да прави, след като започнем да я побутваме нежно, да я подтикваме малко с ефективни практики.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 76
От: Йогани
Дата: Събота, 10 Януари 2004 16:31

ТЕМА: В&О – Сидхите, реални ли са тези сили?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Истински ли са прочутите сидхи?… според твоя опит, разбира се! Ако са истина, тези практики водят ли до тяхното преживяване? Зная, че много учители предупреждават, че те са просто разсейване и капан за егото, но за мен те биха били доказателство за човешките способности отвъд това, на което сме били научени.

О: Да не си от Мисури – “покажи ми” щата? Само се шегувам. Това е добър въпрос. Ако вярваш на Новия Завет и на многобройните други разкази, силите са истински. Но аз скоро няма да летя в небето или да минавам през стените за теб. Нито пък ще нахраня 5000 или ще възкресявам мъртвите. Нямам претенции за гуру статус тук, така че не се очаква от мен, не трябва да правя някое от тези неща. Аз просто съм обикновен човек като всички останали.

Важно е да отбележим, че ние обикновените хора можем да култивираме постоянно чудотворно преживяване в нашия живот. Има връзка между практиката и сидхите.

Както може би знаеш, в “Йога Сутра” на Патанджали процедура, известна като “самяма”, е посочена като източника на сидхите. Самяма е системно пораждане на специфични намерения в рамките на чистото блажено съзнание, системно създаване на специфични намерения вътре в чистото блажено съзнание. Но самяма не се прави за постигане на сидхи. Прави се заради пречистването, което тя поражда в нервната система по пътя към сидхи. Самяма е духовна практика, която може да бъде съчетана заедно с всичките други духовни практики, които обсъждаме. Основните ефекти на самяма са, че тя движи чистото блажено съзнание и разширява екстаза вътре и извън тялото. Самяма е разширяване на всички останали практики, които правим в усъвършенстваните йога практики. Беше споменато в най-първия урок в списъка с нещата, с които ще се занимаваме, че ще “култивираме тихо вътрешно съзнание, излизащо навън по мощни начини”. Това е самяма.

Ще навлезем в самяма след няколко месеца. Това ще бъде с цел допълнително да разширяваме чистото блажено съзнание и божествения екстаз, а не за да разкриваме и показваме сидхи, макар и да се движим в тази посока по един естествен начин. Когато сидхите дойдат, дали те ще ни интересуват? Много преди това животът ни ще бъде постоянно екстатично блаженство. Това е истинското чудо.

Разбирам въпроса ти и защо го задаваш. Ще се задоволиш ли с чисто блажено съзнание и безкраен екстаз? Това можем да го имаме в изобилие, ако имаме желанието да положим усилията. Тези уроци са за това. Можеш да стъпиш на пътя за сидхите, ако искаш, като правиш усъвършенстваните йога практики. Но вероятно няма да си твърде привързан към тях в момента, в който ги постигнеш. Егото ще се е сляло с безкрая отдавна преди това.

Гуруто е в теб.