Day: March 4, 2021

Усъвършенствани Йога Практики – урок 18
От: Йогани
Дата: Петък, 28 Ноември 2003 14:28

ТЕМА: Медитация В&О – Намиране на време за медитиране
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Медитацията е много релаксиращо нещо и искам да продължа да я правя, но да я правя два пъти дневно ще бъде трудно за мен. Пътувам много и имам жена и деца, с които обичам да прекарвам своето време, когато съм у дома. Нямам много време за медитиране. Какво би ме посъветвал?

О: Ние, които имаме семейства, отговорности и отрупан с работа живот, имаме предимство, когато става дума за използване на медитацията, ако успеем да намерим време да я правим.
Това е така, защото еволюцията на просветлението зависи от редовното взаимодействие между съзнанието и живеенето ни в света. Как можем да познаем истинската природа на света, ако не сме в него, стабилизирайки в ежедневните ни дейности блажената тишина, която изпитваме при медитиране?

Трикът е да намерим време да правим нашите две медитации всеки ден, тогава ще има ползи. Това “намиране на време” е тест на нашето желание, на нашата преданост към възможностите в нас. Това е тест, с който всички ние се сблъскваме всеки ден – да правим нещата, които желаем да правим, което пък изисква някаква дисциплина.
Честно казано, не е въпрос на това с колко време разполагаме или не разполагаме. Въпрос е на това, да решим кое е важно за нас и да направим каквото е необходимо.
Никой не може да ти каже кое е най-важното за теб. Само ти можеш да знаеш. Това е изцяло в твои ръце, винаги е твой избор.
Но ти имаш вътрешен глас, както знаеш. Нещо вътре в теб те призовава да опиташ повече и все повече. Семето иска да расте и да стане силно дърво с красиви, уханни цветове, цъфтящи навсякъде по него. То трябва да направи това. Всички ние сме призовани от този еволюционен поток вътре в нас. Каквото и друго да се случва в нашите животи, потокът ще е тук. Това не засяга само нас, засяга всички ни и ние правим на всички нас колосална услуга, решавайки да го култивираме – първо, като благоприятстваме нарастването на желанието и след това чрез практики, които по естествен начин разкриват покоя и блаженството, пребиваващи вътре в нас.

Ако е направен избор да се медитира, останалото се свежда до практически съображения. Как да отделим време? Наистина доста досаден въпрос. Как намираме време да си мием зъбите, да се къпем, да се храним правилно, да измиваме чиниите, да плащаме сметките и да изнесем навън боклука? Това са неща, които правим, защото знаем, че те трябва да бъдат направени. Ние ги правим, защото знаем, че ако не ги направим, животът ни се превръща в безпорядък, бъркотия и се чувстваме отвратително. Можем да продължим, без да правим нито едно от тези неща известно време, но в крайна сметка това ще ни се върне тъпкано. Хората, които известно време редовно са практикували медитация, развиват подобно отношение към нея. Те знаят, че за това трябва да се полагат грижи, в противен случай желаният резултат няма да се появи и животът няма да е такъв, какъвто може да бъде. Те стигат до същото заключение за медитацията, както и за миенето на зъбите, къпането и изнасянето на боклука. Така те просто превръщат медитацията в навик.

Ами ако възникнат обстоятелства, които правят нормалната медитация да изглежда невъзможна?
На самолета си в 5 часа следобед и имаш един час пътуване, докато се прибереш в къщи. Лесно е. Медитирай в самолета.
Какво да правиш с шума, накланянията на самолета, турбуленцията? Те нямат значение – по време на медитацията към всичко се отнасяш като към отклоняване от мантрата. Без напрежение, с леснина се върни обратно към мантрата, когато осъзнаеш, че си изключил от нея и си в мисли, шум, движения на тялото или на околната среда, или каквото и друго да е. Не е трудно да се медитира в самолети, влакове, автомобили (не и докато шофираш, обаче!), чакални – изобщо навсякъде, където не се изисква да взаимодействаш известно време с другите. Разбира се, най-добре е у дома, на мястото за редовна медитация. Но когато имаш само “щипка ” време за медитация и имаш възможност, използвай го.
Ако е невъзможно да медитираш в редовното време, обмисли да го направиш в друго време на деня, по-рано или по-късно. Не си създавай навик да медитираш непосредствено преди заспиване. По-добре е, отколкото изобщо да не медитираш, но много по-добре е да влезеш в активност след медитиране. Процесът на пречистване и на обединяване на съзнанието в едно цяло се осъществява най-добре в нервната система по време на активност, а не по време на сън. Всъщност, медитиране точно преди лягане, може да те задържи буден за известно време. Опитай някой път и виж какво се случва.

Да предположим, че се прибираш от работа в къщи и установяваш, че трябва да излезеш на вечеря с приятели след половин час. Това е времето ти за медитиране и обичайно би си оставил повече време, преди да излезеш навън. Но този път това няма да се получи. Какво ще направиш?
Седни и медитирай за пет минути, десет минути или петнадесет минути – колкото можеш да отделиш. Вземи времето, което ти е необходимо, за да медитираш и го и използвай възможно най-добре, оставяйки време да си починеш подходящо след медитацията и все пак да отидеш и на своята среща.
Има стотици начини да се “промъкнеш” за медитиране, ако наистина искаш. Не прави това “промъкване” обаче всекидневен навик. Ако предварително планираш, ще бъдеш верен на своята практика в 99 % от случаите.

Дори когато нещо не е наред, пак можеш да направиш няколко гмурвания в своето чисто блажено съзнание. Това помага за непрекъснатото култивиране на навика ти за медитиране и ти дава прилив на покой и блаженство. Всяка една малка медитация е голяма стъпка напред.

Успехът ти се крие в това да желаеш и да правиш най-доброто, на което си способен всеки ден. Ако правиш така, това със сигурност ще увеличи пълнотата и активността на живота ти. Това е едно от най-добрите неща, които можеш да направиш и за семейството си. В дългосрочен план невидима магия ще заработи в техните животи и външните резултати ще станат много очевидни.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 17
От: Йогани
Дата: Вторник, 25 Ноември 2003 12:12

ТЕМА: Медитация В&О – Заспал ли бях по време на медитация?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Мисля, че заспах по време на медитацията макар да не мисля, че загубих съзнание. Изглеждаше ми, че съм буден, но нямах представа за време или за каквото и да е друго. След това осъзнах, че моята глава беше на гърдите ми и си погледнах часовника. Бяха изминали 30 минути. Чувствах се без сили. Почувствах се доста нестабилен, не беше добре направо да стана, затова полежах малко. След това бях ОК. Заспал ли бях всъщност?

О: Без сетивно преживяване, без мантра, без мисли, но все пак съзнаващ отвътре – бил ли си заспал? Вероятно не. Медитацията понякога създава съноподобно състояние като това, което описваш, но физиологичните параметри са различни. Метаболизмът се забавя много повече отколкото при сън. Сърдечният ритъм и дишането са много по-бавни отколкото при спане, почти спират. Тялото и умът отиват в състояние на пълна тишина, докато ние сме напълно будни вътрешно. Нивото на почивка на тялото и ума е много по-дълбоко при медитация, отколкото при сън. Това е различен вид почивка, който премахва нечистотиите, запушванията-пречки за съзнанието, които спането не може да достигне. Медитацията обаче не е заместител на съня, който си има собствена динамика в ежедневния цикъл на подмладяване.

Хората, които са медитирали от години, могат да имат по-малка нужда от сън поради постигнатата чистота на нервната им система. Не, че медитацията замества сънят. Просто тя постепенно с времето пречиства тялото и ума и затова тялото се нуждае от по-малко пречистване по време на всекидневния си сън, т.е. от по-малко сън. Именно чистотата, получена в резултат на дългосрочно медитиране и на други усъвършенствани йога практики е тази, която намалява нуждата от сън. С времето съзнанието остава активно двадесет и четири часа в денонощието. Тогава дневните активности, сънуването и дълбокият сън минават като филм на екрана, на фона на нашата тиха, блажена осъзнатост. В това състояние ние никога вече не спим. Това е вид свобода и щастие, които всички ние сме способни да постигнем по естествен начин – това е наше неотменимо рождено право.

Добре си направил, че си полежал в края на сесията, докато си станал способен да се изправиш, чувствайки се пречистен и балансиран. Това е друг случай, в който е необходима допълнителна почивка след медитиране. Много пречистване е имало по време на медитирането. Най-различни преживявания могат да се случат по време на медитация – от възвишени до нелепи. Всичко това е част от същия този процес на мислене на мантрата без напрежение, без усилие и оставянето й да потъне. Тъкмо тогава се случва очистването. Ние му позволяваме да се случи. След това когато се осъзнаем, се връщаме към мантрата и позволяваме, оставяме умът да се гмурне отново. Този процес, правен два пъти дневно за по двадесет минути, постепенно ще превърне твоя живот в блаженство. Не забравяй да разглеждаш всички преживявания докато не мислиш мантрата, като част от времето за медитация. Всичко е наред, че си започнал да осъзнаваш времето отново чак след тридесет минути. Това е било едно естествено събитие в медитацията ти. Всеки път когато се случи нещо подобно и надвишиш времето, отредено за медитация, не забравяй да преминеш през подходящо дълъг период на почивка като край на сесията. Ако поддържаш медитацията си в баланс с подходящото количество време за покой в нейния край, винаги ще се изправяш след медитиране освежен и готов за активност.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 16
От: Йогани
Дата: Неделя, 23 Ноември 2003 14:42

ТЕМА: Медитация В&О – Блаженство в медитацията
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Изпълнен съм с блаженство откакто започнах да медитирам. Седя и мисля АЙ ЕМ няколко пъти и изчезвам в тихото мълчание вътре в мен. Изчезнах за десетина минути вчера, преди да го осъзная. Помислих си АЙ ЕМ и отново бях в блаженство. Изпитвам такова чувство на благодарност. Произхождам от набожни католици, аз самият съм такъв и за мен беше трудно да създам връзка с източните традиции, макар да съм усетил, че има много полза в тях. Това изглежда е чудесна близост, мост. Чувствам се по-близо до Христос. Така ли е наистина?

О: Когато опитът ни нараства, стабилизира се на по-висш план и след това продължава да расте с практикуването, като никога не престава да се разширява – тогава ние получаваме отговора на въпроса “Реално ли е това?” Отговорът е вътре в теб. Това е истината за духовния живот – с практикуването и отиването ни навътре преживяването става самопотвърждаващо се. Няма къде другаде да отидеш, за да го намериш и да докажеш на самия себе си. След като веднъж узнаеш това, животът ти се превръща в безкрайно радостно пътешествие за откриване на себе си. При тези условия човешкият живот постепенно се превръща в калейдоскоп от блаженство. Исус е казал: “Първо търси царството небесно вътре в себе си и всичко ще ти бъде дадено.”

Блаженството е наше рождено право, наша истинска същност. Време е да пристъпим напред и да си го поискаме – събуждайки естествените способности с които сме родени.

За повечето от нас това е дълго пътуване. Много време е отнело, за да блокираме толкова напълно достъпа си до своята истинска същност. Безспорно е, че ще отнеме известно време докато се отворим, дори и с най-добрите инструменти. Понякога ще имаме ясна гледка към блаженството, което бълбука в нас. В други моменти ще се чувстваме блокирани или сякаш сме изстисквани отвътре, докато продължаваме ежедневното си медитиране. Процесът ще се разгръща по много начини. След време блаженството ще започне да преобладава и ще виждаме света по начин, по какъвто досега не сме го виждали. Ще виждаме блаженство, бълбукащо навсякъде и постоянно. Замърсената тръба не може да остане вечно мръсна, ако я промиваме с чистата вода на съзнанието всеки ден.

И така, докато блаженството, което изпитваш е съкровище и със сигурност е истинско, то помни, че преживяването ти ще има периодичност, цикличност, с напредването в твоята медитация. Понякога ще се чувстваш напълно блажен, както го описа в своето писмо. В други моменти няма да се чувстваш чак толкова блажен, защото се осъществява дълбоко пречистване. Възможно е дори да има периоди, в които ще се чувстваш сякаш си заседнал в куп от преживявания. Просто продължи да медитираш всеки ден, независимо какви са твоите преживявания. Онова което има значение в дългосрочен план е ежедневната ти практика. Независимо от преживяванията, ако практиката ти е правилна и постоянна, ще имаш резултати на края.

Ще изпиташ много емоции във връзка с твоето пътешествие: удивление, благоговение, благодарност, нетърпение, скука, гняв, неудовлетвореност, болка… Каквито и да са чувствата, използвай ги, за да удвоиш своята обвързаност с практиката. Ако можеш да преобразуваш своите чувства, каквито и да са, в желание да правиш ежедневната си практика, тогава не можеш да се провалиш. Защото тогава ти си отдаден. Тези, които са непоколебимо отдадени, винаги успяват, рано или късно. Желанието ти винаги ще бъде основната съставка. Грижи се за него добре.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 15
От: Йогани
Дата: Сряда, 19 Ноември 2003 13:01

ТЕМА: Медитация В&О – Неспокойствие при медитиране
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Отначало почувствах малко приятно изпълване със спокойствие и тишина в продължение на няколко дни. След това започнах да ставам неспокоен по време на медитация и лесно възбудим през деня. Какво става?

О: На пръв поглед пречистването на нервната система с медитация изглежда елементарен процес, но всъщност този процес е доста деликатен. Техниката, която използваме е опростена – без усилие мислим мантрата (оставяйки това мислене да се усъвършенства по естествен, по спонтанен начин), изгубваме мантрата, по-късно осъзнаваме, че сме я изгубили и лесно, без усилие се завръщаме отново към мислене на мантрата, без да се опитваме да я повтаряме ясно, отчетливо или пък неясно, размазано (оставяме това да се случва, не се намесваме в този процес на безмълвно произнасяне – бел. моя)… и така продължаваме двадесет минути, два пъти всеки ден.
Не се заблуждавайте от тази простота. И не се отнасяйте повърхностно към тази медитация. Това е една усъвършенствана и мощна практика. С нея ние улесняваме освобождаването на запушвания, натрупвани в поредица от животи в нашите дълбини. Това са стресове и напрежения, вградени в нервната ни система, които ограничават нашето виждане на истината вътре в нас и вън от нас. С някои ограничения сме се родили. Други сме добавили през този наш живот. Всичко това се освобождава частица по частица по време на медитиране. Това е огромно начинание с достигащи надълбоко ефекти.

Ако процесът на пречистване е малко небалансиран, може да се появи известен дискомфорт – безпокойство, раздразнимост, неприятни физически усещания, нервничене, неприятни мисли. И други подобни неща. За щастие винаги има начини да бъде балансиран процеса на медитацията, ако се появи дискомфорт. Първото нещо, което можете да направите е да си дадете предостатъчно време за излизане от медитация. Помнете, че по време на медитация във вас протича процес на вътрешно пречистване. Може да не усещате, че нещо се случва, но ако изскочите от медитацията, без преди това да си починете, може да се чувствате раздразнителни известно време след това – може би дори цял ден. Не си го изкарвайте на тези, които обичате, на приятелите си и на своите колеги. Вижте го такова, каквото е – дисбаланс във вашата практика. Винаги в края на медитацията отделяйте поне няколко минути време, в което да не правите нищо (време за почивка, а не за мислене на мантрата). Това позволява стресовете и напреженията, освободени от нервната ни система по време на медитацията, да се разсеят безопасно. Тогава когато станете, ще се чувствате леки и освежени. Ако не се чувствате така, вероятно не си почивате достатъчно дълго време. Така че, в края си почивайте толкова дълго, колкото е необходимо, за да направите възможно плавното преминаване от медитация към активност. Може дори да полежите известно време след медитация. Всеки е различен. Открийте сами най-добрият за вас начин за излизане от медитация.

Някои хора реагират много бързо на медитация. За малка част от хората може да се наложи да извървят дълъг път. Това е добро нещо. Ако сте от тях, вие сте благословени, но трябва да внимавате да балансирате вашата практика така, че да нямате дискомфорт поради високата скорост на вътрешно пречистване. Ако лежането и почивката след двадесет минути медитация не помага да се успокоят нещата, тогава може да се наложи да скъсите времето за медитация до петнадесет минути. Ако дискомфортът все още продължава – опитайте десет минути. Намерете своя баланс. И винаги вземайте достатъчно време, за да излезете от медитация.

Понякога може да се появи физически дискомфорт по време на медитация. Това обичайно е знак за освобождаването на запушвания в нервната система. Ако този физически дискомфорт пречи на лесния процес на медитиране, направете пауза в повтарянето на мантрата и позволете вниманието ви да бъде привлечено от физическия дискомфорт. Просто бъдете с него за известно време. Това обикновено ще направи дискомфорта да изчезне по естествен начин. След като това се случи, върнете се обратно към мантрата и продължете медитацията, докато свърши определеното за нея време. Измерете времето, което сте отделили за внимание върху физическия дискомфорт, като част от цялото време, определено за медитация. Ако усещането не се разтвори, не изчезне, полежете известно време, докато отшуми. Това е добро нещо. Голямо запушване си отива. Оставете го да си отива лесно, по естествен начин. Същата процедура се прилага, ако сте завладени от вълна непосилни мисли, което може да е или да не е придружено от физически усещания. Ако не можете лесно да се върнете към мантрата, просто бъдете с мислите, докато те се разсеят достатъчно, че да можете отново лесно, без напрягане, с лекота да подхванете мантрата. Запомнете – медитацията не е борба с вашата физическа или умствена активност. Тези активности са признаци за освобождаването на запушвания дълбоко в нервната система. Ние просто ги оставяме да си отидат. Нашата работа е да следваме простата процедура да мислим мантрата и да позволяваме процеса на вътрешно пречистване да се случва. Това не е война на нивото на съзнателния ум. Никога не можете да спечелите чрез воюване. Ние работим отвътре – във и отвъд подсъзнателния ум. За да направим това, трябва да позволим на естествената способност на ума да ни отведе навътре. Така че, научете се да мислите мантрата без напрежение, с леснина и я оставете да влиза вътре.

Медитацията е най-ефективното средство за работа дълбоко вътре в подсъзнателния ум и за неговото почистване. Посредством медитацията ние лесно отиваме отвъд подсъзнателния ум – в нашето основно, базово съзнание, източникът на всичко, което е вярно и еволюиращо. Това е нашето съзнание, което отстранява вътрешните прегради-запушвания, ако му дадем възможност чрез медитация. С времето, тъй като запушванията са отстранени, ние намираме все повече и повече блажена тишина в ежедневния си живот. Това е изгревът на просветлението, нашето естествено състояние. Така че, продължавайте да чистите прозореца на своята нервна система всеки ден.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 14
От: Йогани
Дата: Вторник, 18 Ноември 2003 13:56

ТЕМА: Медитация В&О – Не се случва кой знае какво при медитирането
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Благодаря за инструкциите за медитиране. Обаче това изглежда не работи за мен. Повтарям мантрата и не се случва кой знае какво. Просто се скитам с ежедневните си мисли и се връщам към мантрата, когато си спомня, както ти каза, отново и отново, за време от двадесет минути. Доста е досадно. Може би просто не съм подходящ за това, а?

О: Нашите нервни системи са направени за преживяване/изпитване на тихо блаженство. Всъщност ние сме създадени точно за това. Никое човешко същество не е изключение. Но всяка нервна система има запушвания, които следва да бъдат освободени и отмити – натрупвани в продължение на животи нечистотии, които блокират естественото ни състояние да се проявява в света, нечистотии, които ни блокират да гледаме навътре. Йога практиките се занимават с отстраняването на тези запушвания. Йога е процес на почистване. Почистването е това, което води до съюз между нашата външна и вътрешна природа. По време на медитация ние знаем, че процесът работи, когато изгубим мантрата и по-късно след това открием себе си в някои други мисли. По време на медитирането тези други мисли са симптом, че нещо е било освободено. Разпознавайки и приемайки това, ние се връщаме към мантрата и продължаваме процеса. Важното е да използваме мантрата без напрежение, да не упорстваме за ясното й произнасяне на ум, да не упорстваме за неясното й произнасяне на ум – без никакво упорстване, просто спокойно и ненапрегнато бъдейки с мантрата. Ако развием този навик на липса на напрежение и леснина при нейното мислено произнасяне, умът ще се настани в своята тишина по естествен начин. Така ние улесняваме един естествен процес на ума ни.

Досега всички наши съзнателни мисли са били за излизане навън, проявявайки се в ума и оттам във външния свят. Мантрата АЙ ЕМ е за навлизане навътре в не-проява, отвеждайки ни до източника на нашите мисли, източника на самата наша същност – чистото съзнание, неограниченото осъзнаване. Но това не винаги се преживява така славно. Често това е просто загуба на мантрата от вниманието, има някакво приятно време с неизвестна продължителност, когато в ума няма нито мантра, нито мисли, след това отново започваме да осъзнаваме мислите и след това пак се връщаме към мантрата. Процесът на пречистването продължава. Това е перфектната медитация. Това е навикът, който искаме да развием чрез ежедневно медитиране, защото точно той ще ни отведе в безкрайността. Преживявания ще има, докато процесът на очистване продължава. Но наличието на преживявания или тяхното отсъствие не е мярката за правилност на медитирането. Процедурата е много специфична и ние можем или не можем да чувстваме или да не чувстваме разширяване навътре всеки един ден. Разбираш ли?

В известен смисъл процесът е като копаенето за търсене на съкровище. Доброто копаене се състои в придвижване на пръстта по специфичен начин, който ефективно ни води надолу, където ни чака сандъчето, пълно със злато. Самото копаене не е пълното със злато сандъче. Независимо от това, именно копаенето ни води към златото. Добрите новини с медитацията са, че често ще виждаме златото по време на копаенето, а също и когато не копаем, по време на обичайните ни ежедневни дейности. Нашият опит със златото се натрупва постепенно с времето, ежедневно прекарвано в медитация. Тогава един ден осъзнаваме, че всъщност ние сме златото. Дълго бяхме упорити и всичко се промени. От първия ден започваме да виждаме света по различен начин, защото чрез процеса на вътрешното пречистване се превръщаме в това, което стои в основата на света. От самото начало ние сме били това. С йога почистваме прозореца на нашата нервна система и развиваме ясното усещане, че това е истината. Това сме ние. Мистерията на живота се разкрива. Ние сме това, което стои в основата на всичко. Ние сме вечно блаженство!

Така че, дръжте се за това. Непрестанно разпалвайте огъня на вашето желание да узнаете истината вътре във вас. Това ще ви поддържа. По пътя ще получите положителна обратна връзка идваща отвътре, от самите вас. Продължете да следвате процедурата на медитация два пъти дневно, за по двадесет минути. Щом вашите преживявания се задълбочат, няма да искате да спрете да улеснявате тази ваша естествена способност да навлизате навътре в себе си, тъй като нещото, което разкривате, е вашето собствено Аз. Ще станете самозадвижвани и независими. След време ще добавим усъвършенствани йога практики, които значително ще повишат мощта на вашата медитация. Ако здравият градински маркуч не иска да се отпуши, имаме възможност да го включим под налягане и да го почистим.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 13
От: Йогани
Дата: Неделя, 16 Ноември 2003 12:08

ТЕМА: Медитация – пробуждане на тихото семе
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Твоят ум има естествена способност да бъде тих. Когато утихне, ти влизаш във връзка със своя гений.

Алберт Айнщайн е казал, че идеите, които са го довели до теорията на относителността, са дошли в моменти на тиха рефлексия, отражение. Моцарт е чувал сонатите и симфониите си да резонират през богатата тишина на своя ум. И всичко, което той трябвало да направи, е да седне и да ги запише. Знаем, че Исак Нютон е открил законите за движението и за гравитацията, докато си почивал под ябълково дърво. Дали той наистина е бил ударен от ябълка по главата или не, никой не знае, но няма никакво съмнение, че неговият притихнал ум му е донесъл съкровище от знания. Бихме могли да посочим и повече примери, но вие схванахте основната идея. Тихият ум има голяма творческа способност. Но това не е всичко. Тихият ум е умиротворен, блажен и здрав, като излъчва всички тези качества навън от човека в обкръжаващата го среда. Хората, които знаят как да култивират тих ум, не само са във връзка с вътрешната си креативност, но излъчват младост и оптимизъм, които повлияват всички наоколо. Те имат “хубави вибрации”.

По-рано ние говорихме за съзнанието (осъзнаването – Наблюдателя) и обективния свят (Наблюдаваното). Естественото състояние на нашето съзнание е мълчание, пълно с блаженство. Това е нещото, което е отвъд ума и се преживява, когато умът стане неподвижен. Това е един безкраен склад на току що споменатите качества, царството на Този, който ние знаем като Бог, винаги тук, вътре в нас. Ето защо в Псалмите е казано: “Бъди неподвижен и ме познай, аз съм Бог”. За да имаме достъп до божественото, всичко което е нужно да направим, е да знаем как да бъдем неподвижни.

Медитацията е процес на систематично позволяване на ума да остава неподвижен за определен период от време всеки ден. Правейки това ежедневно в продължение на седмици, месеци и години, утихването и съзнателността постепенно стават все по-очевидни, когато умът е активен, когато не медитираме. И това обогатява нашия светски живот. Чрез медитиране връзката между съзнанието и света постепенно се променя. Това е процес на йога – обединяването. Това е първата стъпка. Щом блаженото безмълвие стане ежедневно преживяване, много други неща могат да бъдат направени, за да го усилим и разширим. Но първо трябва да създадем основа за съзнателност, събуждайки тихото вътрешно семе на това кои сме ние, така да се каже.

Беше споменато, че умът има естествена способност да става тих. В метода на дълбока медитация, който ще практикуваме тук, ние ще използваме тази естествена способност. Всъщност във всички практики, които ще бъдат преподадени тук (а те са доста), ще използваме нашите естествени способности. Идеята е да ви покажа как да използвате даровете, които вече имате. Просто ще добавяме специални лостове тук и там, за да активирате своите естествени способности. Останалото зависи от вас. Ако постоянно прилагате наученото, един ден ще разберете, че сте една вечна машина за производство на блаженство, която е способна на преживявания далеч отвъд фантазираното от ума. О да, вие наистина сте. Медитацията е първата стъпка.

Мисли идват в ума ни от минутата, в която се събудим сутрин до минутата, в която заспим нощем, а след това още повече мисли идват по време на сънуване. И все пак казваме, че умът има естествена способност да бъде тих. Как?

Ще използваме мисъл, за да го направим. Не просто някоя мисъл. Но специална мисъл, наречена мантра. Ще използваме специфичен, особен метод за мислене на тази мантра, който позволява на ума да прави това, което той лесно може да прави, ако му се даде възможност – да се успокои.

Всъщност всяка мисъл може да бъде използвана за медитиране, както е било многократно демонстрирано от изследователите през последните тридесет години. Но бихме искали да използваме една специална мисъл – мисъл, която има изпитани вибрационни качества и положителен ефект в нервната система. Тя също е и такава, която можем да усилим с напредването на нашата практика, но за това – по-късно. Мантрата, с която ще започнем тук, е АЙ ЕМ.

Няма да се фокусираме върху значението на АЙ ЕМ по време на медитиране. Без съмнение тя има свещено значение в юдейско-християнската традиция, а също така, това има сходство със свещените звуци от други традиции. Звукът е това, от което се интересуваме, а не значението. Звукът е това, което ще използваме мислено. Ще търсим дълбочинното, абсолютно и силно вибрационно качество на звука, когато той се използва ефективно дълбоко вътре в ума и в нервната система. Може би точно тези силни дълбочинни ефекти вътре в човешкото същество са причината АЙ ЕМ да бъде почитана от векове. Това, което ще правим, е да се съсредоточим върху правилното използване на мантрата в медитационната практика. Тогава ще имаме най-добри резултати.

Ето как ще я използваме:

Намерете тихо и удобно място, където можете да седнете, за предпочитане с опора за гърба. Искаме да премахнем ненужните разсейвания. Просто седнете и се отпуснете някъде, където можете да затворите очи за двадесет минути без да бъдете прекъсвани. След като сте се нагласили удобно, бавно затворете очи. Ще забележите мисли, потоци от мисли. Това е добре. Просто ги наблюдавайте, без да ги правите значими за вас, без да създавате отношения с никоя от тях. След около минута внимателно въведете мисълта АЙ ЕМ и започнете да я повтаряте с леснина и без усилие в ума си. Когато умът ви започне да се скита и блуждае с други мисли – вие в крайна сметка ще разберете, че това се е случило. Не се тревожете за това. Това е нормално и естествено да се случва. Когато осъзнаете, че не повтаряте мантрата, внимателно и нежно се върнете към нейното повтаряне. Това е всичко, което имате да правите. Без усилие, без напрежение повтаряйте мантрата безмълвно вътре във вас. Когато осъзнаете, че вече не я мислите, просто се върнете към нея. Целта не е постоянно да я повтаряте. Целта е да следвате простата процедура да мислите мантрата, да я повтаряте на ум, да я изгубите и да се върнете отново към нея, когато установите, че сте я изгубили, че сте спрели да я мислите. Не се съпротивлявайте, ако мантрата започне да става по-малко отчетлива, размазана. Мисленето на мантрата не е нужно да бъде с ясно произнасяне. АЙ ЕМ може да бъде преживяна на много нива в ума и в нервната ви система. Когато се върнете към нея, върнете се на удобно за вас ниво, не се напрягайте нито за ясно, нито за размито произнасяне.

Повтаряйте тази процедура в продължение на двадесет минути и след това, със затворени очи, отделете няколко минути за почивка, преди да станете. Тази практика трябва да бъде правена два пъти всеки ден – преди да започнете деня си и преди да започнете вечерните си дейности. Най-добре се прави преди хранене, тъй като храносмилането може да се намеси и няма да подпомага процеса на медитиране. Поемете ангажимент пред себе си да практикувате тази медитация няколко месеца. Дайте й малко време да поработи. Ще бъдете учудени и изумени от резултатите и тогава ще искате да продължите напред към все повече и повече. Това е достатъчно за сега.

В следващите уроци ще навлезем в още подробности за процеса на медитиране и следствията от него. След това ще започнем да работим с друга естествена способност, която има всеки от нас – способността ни да използваме дъха, за да движим тишината в нас с безкраен екстаз.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 12
От: Йогани
Дата: Неделя, 16 Ноември 2003 11:48

ТЕМА: Същественият компонент – желанието
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Всеизвестно е, че ако искаме да постигнем успех в нещо, в каквото и да било, трябва да го желаем непрекъснато и да сме склонни всеки ден да действаме, за да изпълним това желание. Помислете за най-успешните хора, които познавате. Не е ли точно това общото между тях? Ако погледнем живота им, виждаме, че са работили дълго и упорито, за да постигнат отлични резултати в избраната от тях област. Освен това обаче, едно ненаситно желание за успех в техните усилия ги кара да се движат напред, да преодоляват препятствия, да работят години наред, за да постигнат своята цел. Подобно е и в йога, и в религията, които работят за постигане на божествено свързване.

Исус е казал: “Блажени са гладните и жадни за правда, защото те ще бъдат заситени”. Той също е казал: “Търсете и ще намерите. Почукайте и вратата ще се отвори за вас”.

Това е магическата формула – желание за постигане на цел, което поражда действие в посока към тази цел. Постоянното желание е горивото. Ежедневното действие е огънят. Думата “постоянно” е също толкова важна, колкото и думата “цел”. Без тези две оперативни функции желанията се разпръсват, действията не са фокусирани и не се случва нещо особено. С тях обаче, всичко е постижимо.

Ако култивираме нашето желание да остане постоянно фокусирано върху определена цел, например върху постигането на божествено обединение, ние култивираме особен вид желание. То се нарича преданост, отдаденост, страст. Страстта е постоянния поток на желанието в посока към обект или цел. Всички ние сме запознати с идеята за отдадеността. С нея обясняваме успеха на хората с големи постижения: “О, тя е толкова отдадена на своята работа”. Или за великите мистици: “О, тя е така отдадена на Бог”. Не е случайно, че отдадеността и величието са откривани на едно и също място. Първото неизменно води до второто. Второто не може да се случи без първото.

Каквато и да е вашата концепция за просветление, от каквато и традиция или вероизповедание да идвате, каквото и да ви вдъхновява в посока на духовно разгръщане – култивирайте отдаденост. Тя е двигателят на практиката. Именно тя ни позволява да продължаваме със своята ежедневна духовна практика толкова дълго, колкото е необходимо. С практикуването нашият божествен опит нараства, а с това нараства и нашата отдаденост. Нарасналата отдаденост засилва заетостта ни с практикуване, а по-отдадена практика донася повече божествени преживявания, което пък от своя страна увеличава още повече отдадеността. Ето така се развиват нещата – отдадеността води до практикуване… то води до получаване на божествени преживявания… те водят до още повече отдаденост и така нататък. Отдадеността, поддържана на върха на треската по всички възможни начини, е най-добрия приятел на духовния ученик. Не винаги е лесно да се живее по този начин – да бъдем в постоянен духовен глад и жажда, но той ни поставя на царския път към просветлението. Интензивната отдаденост на преобразяването на нашите животи чрез усъвършенстваните йога практики гарантира, че това, което трябва да се направи, ще бъде направено.

Като заговорихме за това, което трябва да се направи, нека сега да поговорим за следващата стъпка – развиване на навика да култивираме нашата вечно тиха, безмълвна глъбина ежедневно. Да поговорим за медитацията.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 11
От: Йогани
Дата: Неделя, 16 Ноември 2003 11:47

ТЕМА: Какво е йога? Какво е религия?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Йога. Религия. Тези две думи извикват толкова много образи, нали? Не всички са ясни. Не всички са добри. Нека не навлизаме в слабостите на човечеството сега. Нека се придържаме към основите. Защото духовната практика се вижда най-добре в смисъла на нейните основи, който често е замъглен от културното “оцветяване” на тези две простички думи.

Йога означава “да обединиш, да свържеш (в едно)”. Религия означава “да свържеш отново в едно”

Хммм… сходни значения. Но да свържеш в едно или да свържеш отново в едно какво? Ах, това е същността. Ние сме, или изглежда сме две неща, които трябва да бъдат отново свързани. От една страна сме в света на пространството и времето – свят, който възприемаме чрез сетивата си. От друга страна сме наблюдатели на света, ние сме нещо отвъд всичко и нещо във всичко. Ние имаме съзнание. Ние имаме способността да осъзнаваме. Ние сме едновременно и субект (наблюдател), и обект (наблюдавано). И тези две неща са отделени. Но трябва ли да бъдат? Йога и религията казват – не, не трябва. Така че, процесът на обединяването започва тук. Няма значение какво друго може би сте чули – това е нещото, за което всъщност са йога и религията.

Но защо е това разделение? Ако двете наистина са едно, защо са разделени? За минута помисли за себе си. Кой си ти? Повечето от нас сочат тялото си и казват: “Това съм аз”. Всички ние усещаме, че има и нещо повече, но най-доброто, което можем да направим, е да наблюдаваме тялото си и да кажем – “Това съм аз. Това е моето тяло. Моето име е Джо Шмо. Мога да мисля и чувствам и това също е част от мен”. Ако кажеш на някого: “Аз съм нещо отвъд това, което виждаш и отвъд това, което мисля и чувствам. Аз съм съзнание.”… това би изглеждало малко странно. Но защо странно? Защото ние се идентифицираме с нашите възприятия за тялото ни, ума ни и този свят. Това е навик, дълбоко биологично и неврологично вкоренен навик. И не само това. Тъй като по навик отпечатваме нашето усещане за себе си в нашето собствено тяло/ум (но не и в заобикалящия ни свят – бел. моя), затова ние виждаме заобикалящия ни физически свят като отделен от нас. Така светът става чужд на себе си. Чрез нашия процес на идентифицирано възприемане (установяване на еднаквост – бел. моя) едното става много.

Йога и религията са за очистване на осъзнаването от идентифициране, което е довело до това, че едното е възприемано като много. Не, че светът ще изчезне. Започваме да го виждаме такъв, какъвто наистина е – поток на единния, на истинският Ти. Тогава той се превръща в много по-приятелски настроено място. В това е целият смисъл – да намерим щастие в нашия живот в този свят. Дори всичко да продължава да бъде изоставено в сенките на илюзорната разделеност, ние не сме длъжни да го виждаме по този начин. Това е обещанието на йога и на религията. Това е обещанието на духовните практики. Това е добро обещание. От нас зависи да изпълним обещаното от йога и религията, използвайки предложените от тях средства.

Свързването в едно не е само относно интелектуалното разбиране за какво става дума, макар че това не би навредило. Свързването в едно означава промяна на нашето дълбочинно функциониране – биологично и неврологично. Едва тогава преживяванията ни се променят. От това нашите мисли, чувства и действия се променят, напълват се с любов и воля. Всички ние имаме нужда от това. Идентификацията постепенно се разтваря и нещо удивително се появява от дълбините ни. Йога не е само интелектуален процес. Това е и физически процес, както знае всеки, вземал уроци по йога. Йога практиките действат на много нива – физическо, умствено, емоционално, неврологично и в галактиките на вътрешната екстатична енергия!

Процесът на свързване започва с осъществяването на пряк контакт с нашето вътрешно Аз, нашето съзнание. След като веднъж вече сме създали опора в съзнанието, можем да продължим нататък с много други неща. Да осъзнаваме своето дълбоко съзнание редовно, е успокояващо и приятно преживяване и може да донесе незабавно облекчаване на забързания, пълен с ангажименти живот. Това се постига с медитиране. Много особен вид медитиране, наречено дълбока медитация. Това е първата усъвършенствана йога практика, която ще научиш по пътя ти към обединението, по пътя към свързването ти в едно. Това е добра първа стъпка, която има голяма възвръщаемост срещу малко ежедневно усилие.

Ежедневно усилие казваш? Това е следващото нещо, за което ще говорим. Без ангажиране с ежедневно усилие само ще си губиш времето тук, а и всякъде другаде.

Гуруто е в теб.