Усъвършенствани Йога Практики – урок 27
От: Йогани
Дата: Сряда, 3 Декември 2003 12:08
ТЕМА: Медитация В&О – Локализация на мантрата при медитиране
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Очаква ли се от мен да мисля мантрата в определено място в тялото? Понякога тя гравитира към физически места в мен.
О: Не, ние не полагаме съзнателни, преднамерени усилия, за да разположим мантрата в някое определено място в тялото. Това е деликатен въпрос, защото мантрата има вибрационно качество (вибрация с определени характеристики – бел. моя), което събужда нервната система по определени начини, както преди бе обсъдено в темата за вибрационните качества на мантрата. Така че, тя може да бъде преживявана на едно или на друго място, както ти каза. Но ние не благоприятстваме, не насърчаваме и не предпочитаме това. Винаги продължаваме с простата процедура за използването на мантрата.
Нервната система в нейната най-фина реалност е подобна на камертон или по-скоро, тя е като множество камертони, като само няколко от тези камертона хармонизират вибрациите на всички останали. Мантрата влиза в резонанс точно с тези няколко водещи камертона. По-късно ще усилим мантрата, за да разширим въздействието на този настройващ ефект. Резултатът ще бъде по-широка и по-дълбока неподвижна вътрешна тишина, преживявана също така като чисто блажено съзнание, идващо в нас.
Ако откриеш мантрата да се случва в определени места, това е добре. Не се съпротивляваме на това. Нито го насърчаваме. Точно както позволяваме на мантрата, оставяме я да се установи спонтанно и естествено в по-тихи и по-тихи нива, по същия начин я оставяме да се случва и в тялото по естествен начин, където и да е, където си иска. Ако не се случи в някое определено място, това също е добре.
Въпросът не е в това да разполагаме мантрата в някое място от физическото тяло. Тя резонира по естествен начин, в съгласие със сложния процес на пречистване, протичащ вътре в нас, докато медитираме.
Всичко, което трябва да правим, е да следваме простата процедура да мислим мантрата без усилие и без усилие да я подхващаме отново, щом осъзнаем, че сме престанали да мислим за нея.
Друга причина въпросът за местоположението на мантрата, който задаваш, да е деликатен е, че ние скоро ще обсъждаме пранаяма и ще правим усъвършенствана дихателна практика преди всяка медитационна сесия. Това ще включва преместване на вниманието по специален начин през физическото тяло в съгласие, в синхрон с дишането.
В една сесия ще използваме последователно две практики – пранаяма и медитация, всяка от които е съвсем различна в своя начин на действие. Те ще се допълват взаимно по страхотен начин, както сами ще видите.
Това ще бъде началото на най-важното от всичко – интегрирането на усъвършенстваните йога практики. Всяка от тези две части ще бъде правена самостоятелно, отделно от другата. И все пак, макар тези две практики да бъдат правени последователно една след друга, в нас ще започне да се случва тяхното обединяване. Цялото ще бъде по-голямо от сумата на частите.
Вместо да използваме само един път към божественото в нас (ума), ще използваме два пътя (добавяйки дъха). Заедно, тези две практики ще преобразят нервната система с по-бързи темпове, а по-голямото пречистване и съответстващите му преживявания ще отразят това.
Този процес на сливане на практиките ще бъде разширяван постепенно, за да може по-пълно да обхване всички естествени пътища, водещи навътре в нас и нежно ще убеди чистото блажено съзнание да излиза навън от нас по все по-динамични начини.
Това сливане, интегриране на практиките е деликатен процес, подобно на свиренето на музикален инструмент. Трябва да можем да правим едно нещо в един момент и да можем да правим друго, различно нещо, в друг момент. С малко практикуване ще почнем да правим няколко различни неща едновременно. Всичко това е част от естественото разгръщане в нас и самите практики ще станат естествени и автоматични с течение на времето.
Преживените резултати не могат да бъдат описани справедливо с писани слова, освен може би в поезия. Трябва да опиташ и сам да видиш за какво става въпрос. Това е истинската “последна граница”. Това е славният космос и ти си на неговия праг.
Гуруто е в теб.