Усъвършенствани Йога Практики – урок 12
От: Йогани
Дата: Неделя, 16 Ноември 2003 11:48
ТЕМА: Същественият компонент – желанието
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
Всеизвестно е, че ако искаме да постигнем успех в нещо, в каквото и да било, трябва да го желаем непрекъснато и да сме склонни всеки ден да действаме, за да изпълним това желание. Помислете за най-успешните хора, които познавате. Не е ли точно това общото между тях? Ако погледнем живота им, виждаме, че са работили дълго и упорито, за да постигнат отлични резултати в избраната от тях област. Освен това обаче, едно ненаситно желание за успех в техните усилия ги кара да се движат напред, да преодоляват препятствия, да работят години наред, за да постигнат своята цел. Подобно е и в йога, и в религията, които работят за постигане на божествено свързване.
Исус е казал: “Блажени са гладните и жадни за правда, защото те ще бъдат заситени”. Той също е казал: “Търсете и ще намерите. Почукайте и вратата ще се отвори за вас”.
Това е магическата формула – желание за постигане на цел, което поражда действие в посока към тази цел. Постоянното желание е горивото. Ежедневното действие е огънят. Думата “постоянно” е също толкова важна, колкото и думата “цел”. Без тези две оперативни функции желанията се разпръсват, действията не са фокусирани и не се случва нещо особено. С тях обаче, всичко е постижимо.
Ако култивираме нашето желание да остане постоянно фокусирано върху определена цел, например върху постигането на божествено обединение, ние култивираме особен вид желание. То се нарича преданост, отдаденост, страст. Страстта е постоянния поток на желанието в посока към обект или цел. Всички ние сме запознати с идеята за отдадеността. С нея обясняваме успеха на хората с големи постижения: “О, тя е толкова отдадена на своята работа”. Или за великите мистици: “О, тя е така отдадена на Бог”. Не е случайно, че отдадеността и величието са откривани на едно и също място. Първото неизменно води до второто. Второто не може да се случи без първото.
Каквато и да е вашата концепция за просветление, от каквато и традиция или вероизповедание да идвате, каквото и да ви вдъхновява в посока на духовно разгръщане – култивирайте отдаденост. Тя е двигателят на практиката. Именно тя ни позволява да продължаваме със своята ежедневна духовна практика толкова дълго, колкото е необходимо. С практикуването нашият божествен опит нараства, а с това нараства и нашата отдаденост. Нарасналата отдаденост засилва заетостта ни с практикуване, а по-отдадена практика донася повече божествени преживявания, което пък от своя страна увеличава още повече отдадеността. Ето така се развиват нещата – отдадеността води до практикуване… то води до получаване на божествени преживявания… те водят до още повече отдаденост и така нататък. Отдадеността, поддържана на върха на треската по всички възможни начини, е най-добрия приятел на духовния ученик. Не винаги е лесно да се живее по този начин – да бъдем в постоянен духовен глад и жажда, но той ни поставя на царския път към просветлението. Интензивната отдаденост на преобразяването на нашите животи чрез усъвършенстваните йога практики гарантира, че това, което трябва да се направи, ще бъде направено.
Като заговорихме за това, което трябва да се направи, нека сега да поговорим за следващата стъпка – развиване на навика да култивираме нашата вечно тиха, безмълвна глъбина ежедневно. Да поговорим за медитацията.
Гуруто е в теб.