Day: March 4, 2021

Усъвършенствани Йога Практики – урок 41
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 11 Декември 2003 8:15

ТЕМА: Пранаяма – спинално дишане
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Сега ще започнем една усъвършенствана пранаяма практика, наречена спинално дишане. Тази практика има няколко компонента и се прави точно преди ежедневните ни медитационни сесии. Процедурата на медитацията не се променя по никакъв начин. Първо правим пранаяма. След това медитираме.

Седни удобно с опора за гърба (облегалка, възглавници) и затвори очи по същия начин, по който медитираш.
Сега, като държиш устата си затворена, вдишвай и издишвай бавно и дълбоко през носа, но без да отиваш до крайности.
Отпусни се и дишай непринудено, естествено, но дишай колкото се може по-бавно и по-дълбоко, без да има дискомфорт. Няма нужда от героизъм.
Работи с мускулите си така, че всяко вдишване да започва в корема ти, изпълва те през гръдния кош догоре, до ключиците и след това бавно се връща обратно надолу.
След това, с всяко вдишване, позволи на вниманието ти да пътува нагоре вътре в една миниатюрна, тънка нишка или тръбичка, която визуализираш да започва в твоя перинеум (РС мускул, меките тъкани на чатала – бел. моя), продължава нагоре през центъра на гръбначния ти стълб и нагоре, през стъблото на мозъка (продълговатия мозък – бел. моя), до центъра на твоята глава. В центъра на главата ти миниатюрният нерв прави завой към точката, разположена между веждите.

С едно бавно вдишване позволи на вниманието си да пропътува постепенно вътре в нерва целия път от перинеума до точката между веждите (червената линия от рисунката – бел. моя).
Докато издишваш, проследи отново този път от точката между веждите, обратно до перинеума.
След това при последващото вдишване отново движи внимание нагоре до точката между очите и надолу до перинеума, когато издишваш и така нататък.
Започни да правиш тази спинална дихателна практика в продължение на пет минути, но преди твоята редовна медитация.

Не ставай след пранаяма и преди започване на медитацията. Просто остани в седнало положение и започни да медитираш щом времето, определено за пранаяма свърши. Вземи си минута почивка преди с леснина и без усилия да започнеш мантрата, съгласно първоначалните инструкции.

След като свикнеш с правенето на пранаяма и медитация една след друга, увеличи времето за пранаяма на 10 минути. Така ще правиш 10 минути пранаяма и 20 минути медитация, два пъти всеки ден. Продължавай с тази практика.

След около седмица, или щом се почувстваш стабилно с десетте минути пранаяма преди медитацията си, добави следното:
При издишването позволи епиглотисът ти да се затвори така, че да има малко ограничение на напускащия дробовете въздух. Епиглотисът е вратата в гърлото, която автоматично затваря трахеята, когато затаиш дъх или преглътнеш (открий къде е епиглотисът като преглътнеш – бел. моя). Като го затвориш частично, докато издишваш в гърлото ти ще се появи фин свистящ, съскащ звук. Това е така нареченото уджай. Дишай непринудено, естествено – и не се напрягай, не се напъвай с уджай, но го прави с леснина, без усилия. Запази бавния дълбок ритъм на дишането такъв, какъвто е бил преди да добавиш това малко ограничение в гърлото по време на издишванията.
По време на вдишванията позволи гърлото да се отпусне и разшири повече от обичайното. Не ограничавай навлизането на въздуха. По-скоро позволи най-дълбоките части на гърлото ти да се отворят широко, удобно. Не променяй бавния и дълбок ритъм на дишане, който е бил досега. Дръж устата си затворена по време на пранаяма. Едно изключение би било, ако носът ти е запушен и не можеш да дишаш през него – в този случай дишай през устата.

Въпреки, че всички тези механични действия може да изглеждат сложни в началото, но те бързо ще се превърнат в навик като практикуваш.
Веднъж щом механичните навици се затвърдят всичко, което ще трябва да правиш по време на пранаяма е да позволиш вниманието ти с леснина, ненапрегнато да пътува нагоре и надолу вътре в спиналния нерв заедно с твоето автоматично, бавно и дълбоко дишане.
Когато осъзнаеш, че вниманието ти се е изплъзнало от тази лесна процедура на пътуване нагоре и надолу вътре в нерва по време на спиналното дишане, просто с леснина, без напрежение се върни към процедурата. Без насилие и без напрягане. Просто лесно се върни отново към описания път на придвижване на вниманието по време на пранаяма – точно както с леснина и без напрежение се връщаме към мантрата по време на медитация.

Тази пранаяма ще успокои нервната система и ще осигури плодородна почва за дълбока медитация.
С това начало в спиналното дишане ние също така поставяме основите за допълнителни практики, които значително ще увеличат потока на прана в тялото.
След като сме стабилизирали практиките, които научихме досега, ще бъдем готови да започнем нежно, внимателно да събуждаме огромния запас от прана, разположен близо до основата на гръбнака.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 39
От: Йогани
Дата: Сряда, 10 Декември 2003 12:21

ТЕМА: Пранаяма – култивиране на почвата на нервната система
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Общоизвестно е, че когато приятел е разстроен, сериозно разстроен, добре е да го накараме да диша – да вдишва и издишва бавно и дълбоко за известно време. Това винаги има успокояващ ефект върху нервната система, ума и емоциите. Защо? Защото това “отпуска нервите”.
Напрежението свива, стеснява нервите ни и това ограничава потока на съзнанието през нас. Бавното и дълбоко дишане разхлабва нашите нерви, улеснявайки потока на съзнание през нас, а това има желания релаксиращ ефект.

Да се каже, че съзнанието тече през нас е прекалено опростяване. Понеже в действителност всичко е поток на съзнанието, то по-описателно е да кажем, че “жизнената сила” тече през нас.

Какво е жизнената сила? Това е първата проява на съзнанието в материята. Наречена е прана, което означава “първа единица”.

Нещо като аналог на праната има в Струнната теория на съвременната физика – дребни, субатомни енергийни струни са смятани за градивните елементи на всичко във вселената. Във всеки случай ние знаем, че въздействието върху жизнената сила в човешкото тяло има значителни ефекти върху нашата нервна система и нашите преживявания.

Медитацията е начин за въздействие върху праната, при който умът започва да води. Човешкият ум възниква в резултат от потока енергия (прана) през нервите в мозъка. При медитиране системно позволяваме на праната да се успокои, утихне, което ни довежда до основната причина за тази енергия. Ние преживяваме тази причина като чисто, тихо и блажено съзнание. В медитация вниманието лесно се довежда отвъд ума и отвъд праната. Това е една изключителна естествена способност, която имаме.

Освен медитацията има и други начини да влияем на праната, за да улесним пречистването на нервната система и да се слеят в едно вътрешната ни и външната ни природа.

Както бе споменато, управляването на дишането може да има забележим ефект върху нашето преживяване. Чрез ограничаване, сдържане на дишането по определени начини, можем да получим несъмнени предсказуеми ефекти.
Това е науката пранаяма, което означава “сдържане, ограничаване на праната”. По отношение на това, което правим външно, това е наречено контрол на дишането. Но има нещо повече освен физическия контрол върху дишането. Въведени са и други действия, които да задълбочат и разширят ефектите на дишането. Участва умът, а също така и тялото, но по начини, различни от дихателен контрол. Взети заедно, тези действия релаксират и култивират нервната система по начини, които значително усилват ефектите на нашата основна практика – медитацията.

Мислете за нервната система като за почва и за чистото блажено съзнание като за семе. Ние будим тихото семе чрез редовна ежедневна медитация. Сега ще култивираме почвата на нашата нервна система, така че семето на чистото блажено съзнание ще расте, за да бъде динамично и силно в нас.

Как дишането влияе на потока прана в тялото?
В нашето тяло има електромагнитна взаимовръзка между дишането, ума, потока прана и всеки един аспект на биологичното ни функциониране. Всички те са взаимосвързани. Точно затова когато медитираме дишането се усмирява автоматично и цялата обмяна на веществата се забавя. По време на пранаяма когато съзнателно забавяме дишането и мислено го водим по определена пътека, по този начин ние влияем на потока прана в тази пътека. Това е вид индукция. Прилича на индуцирането, на предизвикването на електрически ток в проводник с помощта на магнит.

И така, използвайки дъха в координация с ума, ние сме в състояние да бъдем въвлечени в селективно пречистване на специален канал в нашата нервна система, който играе водеща роля за надигането на просветлението. Този канал е тънък, нишкоподобен нерв, преминаващ вътре в гръбначния стълб и нагоре през главния мозък. Наречен е сушумна. Пранаяма и допълнителните усъвършенствани йога практики ще бъдат насочени именно към пречистването и отварянето на този нерв.

Ще започнем с дихателна техника, която трябва да се прави непосредствено преди всяка медитационна сесия. След като свикнем с нея, ще добавим и нови елементи, стъпка по стъпка, които значително ще увеличат мощта на нашата практика.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 38
От: Йогани
Дата: Вторник, 9 Декември 2003 15:47

ТЕМА: Какви срокове за практикуване си поставяш във времето, какво е твоето темпо?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Имаме малък проблем. Той е във връзка с времето. Вече сме готови да придвижим дискусията в следващата област от усъвършенстваните йога практики. Въпросът е готови ли сте?

“Да”, казваш, “Искам да прочета за това”. Проблемът не е толкова в прочитането. Проблемът е в приложението на знанието, как да се постигне неговото прилагане.

Написаните тук уроци са резултат от десетилетия на опит в йога. Ще отнеме около 6 месеца, за да опиша напълно как се правят най-важните усъвършенствани йога практики и какви ще бъдат техните ефекти. Щом писането приключи, ще си в състояние да прочетеш написаното само за няколко дни.

Очевидно не е за препоръчване да започнеш всички тези практики във времето, което ще ти отнеме да прочетеш за тях. Не е възможно.
Всеки етап на практикуване изисква значителен период на привикване, преди да се навлезе успешно в следващия етап.
Ако някой се опита да тича, преди да се е научил да ходи, има голяма вероятност да падне. Това също важи и за усъвършенстваните практики на йога. Постепенното напредване не е лукс – то е необходимост.

Това е проблемът. След като получихте тази мощна информация, как ще изградите практиката си по подходящ начин във времето?
Всичко се свежда до това да откриете своята уникална времева линия, своето темпо и да бъдете методични в изграждането на практиката си, като внимавате да не поемете твърде много наведнъж.
Всеки човек е различен и има различна способност да поема нови практики. Ще трябва да откриете собственият си ритъм и времева линия, която ви води до напредък и стабилност.

Предизвикателството преди беше да намерите знанията. Тук предизвикателството е в прилагането на тези знания толкова по-бързо, колкото по-вдъхновени сте, без да се пресилвате и да изпаднете от каруцата, така да се каже.
В миналото се казваше, че е по-добре да получиш мощните духовни практики животи по-късно, отколкото минута по-рано. Практиките бяха давани пестеливо, оскъдно и за дълги периоди от време, на индивидуална основа.
Това почти не се вписва в съвременната, много бързо променяща се пазарна и информационна епоха, където в много области новите приложения на знанието заменят старото на всеки няколко години.

Необходимо е да се ускори пренасянето и съчетаването на познанието за усъвършенстваните йога практики. То трябва да се опрости и кодира по начин, който ще го добави в основния поток знания на тази научна епоха. Знанието трябва да бъде предадено на хората и те трябва да решат как то да бъде прилагано за практическата полза на настоящите и бъдещи поколения. Това трябва да се случи, или методите за предаване на това знание ще си останат в тъмните векове и малко на брой ще се възползват от него. Светът не може повече да си позволява да бъде без ефективни и свободно достъпни методи за разгръщане вътрешната природа на човечеството.

Има такива, които казват: “Не хвърляй бисери на свинете”. Преди 2000 години това може да е бил добър съвет за тези, които са имали духовно знание. Ако те открито са разпространявали това знание, било е твърде вероятно да бъдат нападнати от гневна, суеверна тълпа и екзекутирани скоро след това.

Днес се нуждаем от по-отворен подход. Стоим на важен кръстопът в историята. Можем ли да продължим да седим отстрани и да разглеждаме човешката раса като тълпа, като свине, не заслужаващи знанието, което ще ги преобрази? Не. Човечеството е повече от това и заслужава да има средствата да познае своята истинска природа. Време е за промяна.

Намираме се на ръба на внушителна промяна на човешката осъзнатост. Последиците й надминават тези на осъзнаването преди векове, че Земята е кръгла, а не плоска и, че Слънцето е центъра на Слънчевата система, а не Земята.
Осъзнаването ставащо в настоящето е, че вътрешността на човека е центъра на божественото преживяване, на Бог и на Истината. Този център не е някъде другаде.
Външните преживявания, независимо от това дали изглеждат божествени или не, са само огледало на вътрешните преживявания на човека.
Всяко човешко същество е прозорец, портал от този свят към безкрайното и от безкрайното към този свят.

Тези уроци ти дават най-важните инструменти за човешкото преобразяване. Решението какви практики да правиш е в твоите ръце. Не е по-различно от прилагането на което и да е друго знание.
Всички сме запознати с това, да се учим да използваме мощни технологии мъдро и с полза за нас – автомобили, домакинска техника, съвременна медицина, електричество, безкрайното количество информация в интернет. Можем да използваме тези неща ефективно след разумен период на обучение.
Тези уроци са ръководство за усъвършенствани йога практики. Разумните практикуващи ще знаят какво да направят с тях. Други ще ги отминат и ще ги оставят да се инкубират (да се мътят, излюпват – бел. моя) известно време, което също е част от процеса на събуждане.

Знанията са тук. Съветвам те да ги вземеш. Но не започвай веднага да действаш с всичко наведнъж. Прави го стъпка по стъпка.
Запознай се добре с техниките и се почувствай комфортно в една практика, преди да добавиш следващата нова. Колкото повече се развиваш в своята практика до достигане на удобна рутина, толкова по-лесно ще ти бъде да поемеш нещо ново. Това отнема време.

Вече добавихме седежа с кръстосани крака към нашата медитационна рутина. Постигнал ли си добър напредък в това?
Предстои ни да направим нова крачка напред в нашето пътуване – пранаяма. Пранаяма ще се развие в сложна практика с далеч достигащи ефекти. Ще изградим тази практика с прости и логични стъпки.
Дори и така обаче, ако човек е нестабилен в медитацията си и в същото време се опитва да седи с кръстосани крака, да започне и пранаяма ще бъде твърде много засега. Наистина твърде много. Така че, изчакай докато медитацията и седежа с кръстосани крака ти станат стабилна рутина.
Може да си от тези, които напълно пропускат кръстосаните крака. Това е добре. Все пак, убеди се, че медитацията ти е комфортна и балансирана, преди да се захванеш с пранаяма.

Посланието да използваш практиките постепенно, ще бъде повтаряно отново и отново, тъй като ти в много малко страници се придвижваш през векове на мощно духовно знание, проектирано, предназначено да отвори твоите вътрешни врати.

Проблемът с подходящото темпо във времето ще бъде решен, ако уважаваш силата и деликатността на това знание и го прилагаш отговорно в своя живот.
Препоръчва се да стоиш на страната на редовната и стабилна практика. Винаги обмисляй внимателно, преди да добавиш нова практика. Ако прекалиш и се чувстваш нестабилно, върни се обратно на последната твоя най-стабилна платформа на практикуване. Там можеш да се прегрупираш и да отделиш време да обмислиш кой ще бъде най-добрия начин да продължиш напред.

Медитацията е основната практика. Дори само с нея можеш да стигнеш далеч. Всичко друго е проектирано така, че да усили и подобри процеса на медитацията, да увеличи потока на чисто съзнание през тялото и в околната среда.
Ако се интересуваш само от медитация, тя ще ти е достатъчна. Ако се интересуваш от повече, ще намериш много тук.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 37
От: Йогани
Дата: Вторник, 9 Декември 2003 13:26

ТЕМА: Медитация В&О – Групови медитации
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Ако намеря и други, които правят тази практика, можем ли да медитираме заедно в група? Слушал съм, че има ползи от това.

О: Груповите медитации са хубаво нещо. Всяко събиране, което е с цел изучаване и насърчаване в пътищата за духовен растеж, може да бъде добро за теб. Ако можеш да общуваш редовно с други, с които имаш общи интереси, от това ще има значителни ползи, особено в това – да те вдъхновява да продължиш напред с ежедневната си практика. Без съмнение, ти също ще вдъхновиш другите да практикуват.

Хубаво е да се прави групова медитация за десетина минути в началото или в края на събирането. Можеш да си направиш своя собствена дискусионна група или да бъдеш гост на нечия дискусионна група. Въпреки всичко ще откриеш, че груповите медитации имат своите особености. Те могат да бъдат дълбоки и завладяващи, когато индивидуалните умове се смесват и взаимно се усилват. Това е забележим ефект, който се излъчва и навън в околната среда. Добре е, ако членовете на групата правят една и съща практика, но не е задължително, стига всички да могат да практикуват тихо в рамките на същия период от време. Груповите медитации са добри за отделните медитатори и са издигащи за света.

Някои хора ходят на “ръководени медитации”. Ще откриеш, че този стил на групова медитация не е съвместим с използването на мантра, защото твоята практика е, за да влизаш навътре бързо и ефективно. Когато медитацията ти стане навик, ще влезеш навътре в момента, в който затвориш очите си и говорещият водач в медитацията ще бъде непродуктивен за теб. Същото важи и за медитации, използващи музика, пеене, барабани и други. Всички те имат своята цел и ползи, но не са съвместими с поемането на мантрата навътре и бързото отиване към чисто блажено съзнание. Това не означава, че не можеш да участваш във водени медитации, пеене или каквото и да е друго. Но това ще бъде напълно различа процедура от ежедневната ти медитация, използваща мантра. Ще намериш подходящи за теб връзки в множество от групи, които са на разположение. Или може би ще създадеш собствена група, движена от този отворен подход към усъвършенстваните йога практики. Използвай това, което работи за теб.

Исус е казал “Там, където двама или трима са събрани в мое име – там, сред тях съм и аз”. Този цитат не е приведен от сектантска гледна точка. Той описва добре известен принцип. Когато хора се събират с духовна цел, съзнанието се стимулира и се издига. Това издигане и нарастване на съзнанието може да се преживее като задълбочаваща се тишина и всеобхващащо съзнание на блаженство. Това преживяване се случва във всяка вяра, във всяко събиране за висок духовен идеал, във всяко събиране за истината. Груповото преживяване на всеобхващащо, тихо, блажено съзнание се увеличава максимално по време на групови медитации, където множество умове систематично биват довеждани до тишина.

Груповите медитации не са заместител на твоите редовни два пъти дневно медитации. Твоята индивидуална практика е твоята основна практика и винаги трябва да бъде такава. Това държи духовната ти съдба в твоите ръце, в твоята ежедневна практика, независимо от обстоятелствата. Групите идват и си отиват. Груповите медитации могат да бъдат чудесен усилващ тласък, но те също ще дойдат и ще си заминат. Не разчитай на тях като основна практика. Възприемай ги като награди. Външният живот винаги се променя. Увери се, че ежедневната ти практика е вкоренена като вътрешен аспект на твоя живот, а не е обект на засада, направена от външни събития.
Говорихме за различни стратегии за поддържане на ежедневната медитационна практика в нестандартни ситуации. Да поддържаш редовността на своята практика е много важно, докато пътуваш по пътищата на живота. Каквото и да избереш за своя ежедневна практика, то трябва да бъде свещено. Това е твоят главен път навътре. Можеш да разчиташ на него, тъй като си се обвързал да го правиш всеки ден, без да пропускаш. Всичко останало е преходно, преминаващ пейзаж, понякога вдъхновяващ, понякога не толкова вдъхновяващ. Облегни се на вдъхновението, нека то запали огъня на твоето желание за напредък и остави ежедневната си практика да продължава да работи по непрекъснатото вътрешно пречистване. Ще добавяме и други практики, които да имаш предвид. Ти ще си направиш своя собствена ежедневна практика. Ежедневното практикуване е ключа. То е най-сигурния път към просветлението.

Изучавай групите и се включвай в дискусии за духовно преобразяване. Навлизаш в нова сфера на гражданство – духовното гражданство. Донеси своето чисто блажено съзнание на всяко събиране и във всяка групова медитация. И винаги помни, че строиш своята къща ежедневно върху скалата на чистото блажено съзнание.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 36
От: Йогани
Дата: Вторник, 9 Декември 2003 11:12

ТЕМА: Медитация В&О – Медитация и петото измерение
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Когато медитирам, се чувствам сякаш попадам в друг свят. Това е много приятно и то постепенно променя представата ми за живота. Къде попадам, когато медитирам? Какво се добавя към мен?

О: Когато медитираме, ние позволяваме на ума по естествен начин да изведе нашето съзнание от познатата реалност на времето и пространството в царството на неподправеното, на истинското блажено съзнание. Съзнанието не е нито време, нито пространство. Бихме могли да кажем, че е безкрайно измерение, което лежи в основата на света, който възприемаме с нашите физически сетива. Освен, че няма граници, то е вечно “сега”. Съзнанието е друго измерение, отвъд времето и пространството – можем да го наречем пето измерение. С медитацията ние постепенно венчаваме/свързваме петото измерение на съзнанието с четирите измерения на времето и пространството, така че всички пет измерения съжителстват едновременно в нас. Нашата нервна система постепенно се образова, развива, за да ни даде преживяване на всичките пет измерения едновременно.

Това има дълбоки последици в нашия ежедневен живот. Преди медитирането всичко, което правехме, беше във времето и пространството. Всички наши действия, решаването на нашите проблеми, беше ограничено в четирите измерения. Възможностите, които виждахме преди винаги бяха ограничени пространствено и времево. С медитирането ние внасяме едно допълнително измерение, съзнанието. Това води до съществена разлика. Сега виждаме нещата по начини, по които не бихме могли да ги видим преди. В състояние сме да повлияем хода на живота по начини, по които не бихме могли преди.

Представи си, че се опитваш да подредиш пъзел, лежащ на маса. Гледаш го в две измерения, върху плоската повърхност на масата. Опитваш колкото ти е възможно, но парчетата не се подреждат правилно. В това време приятел влиза в стаята и казва – “Опитай това.” Той вдига двата края на пъзела, свива ги заедно над масата и те съвпадат чудесно. Чрез преместването в трето измерение, пространството над масата, пъзелът се подрежда лесно. И с живота е така. Ако го живеем само във времето и пространството, той често е един неразрешим пъзел. Ние обикаляме и обикаляме, и все не можем напълно да напаснем парчетата на пъзела. Когато започнем да медитираме, добавяме ново измерение, нова перспектива. Тогава парчетата започват да си пасват и всичко започва да добива смисъл.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 35
От: Йогани
Дата: Понеделник, 8 Декември 2003 15:39

ТЕМА: Медитация В&О – Етапи в просветлението
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Каква е крайната цел на медитацията, как ще се развият преживяванията по пътя и колко време ще отнеме, за да завърша пътуването?

О: Крайната цел е просветлението. Какво е просветлението? Състояние на балансиран съюз/сливане/единство на нашите две природи: чистото блажено съзнание и нашето сетивно въвличане, сетивно участие на тази физическа земя. Това е определението и за йога, както и целта на всички религии.

Развитието на преживяванията е сложно и лично пътуване, но има известен модел в него. Има 3 разграничими етапа:

Първо идва нарастването на тишината от редовното медитиране. Преживява се също така и като нарастващо стабилно състояние на покой, щастие и блаженство. Преди всичко, преживява се като вътрешна стабилност, която не се разклаща от никое външно преживяване. Вътрешната тишина е основата за по-нататъшни преживявания, които се улесняват от допълнителните усъвършенствани практики на йога, които пробуждат тишината на чистото блажено съзнание, за да премине тя в динамично състояние в нашата нервна система.

На второ място идва нарастването на екстатично преживяване в тялото и в заобикалящата среда. Причина за това е събуждането на жизнената сила в тялото и постепенното пречистване и усъвършенстване на сетивното възприятие. Чрез пранаяма (контрол на дишането) и чрез други средства медитацията се усилва, така че сетивата се отварят в посока навътре, което ни позволява да долавяме и усещаме екстатичните енергии, протичащи вътре в нас и вън около нас. Можем да кажем, че тишината се движи в нас и това създава нов вид завладяващи преживявания.

През този етап чувството за божествения поток на живота се засилва по естествен начин, което води до увеличено желание да навлезем във и да се слеем със задълбочаващото се сетивно преживяване. Човек се предава на процеса с напредването му, а това го ускорява. Вторият етап е като падане в една безкрайна бездна от екстаз. Функционираме в света с нарастваща радост, тъй като нашето внимание се завладява от вечно присъстващата красота, която се движи под повърхността на всички неща. За нас границите се разтопяват.

Трето, тъй като нашето внимание започва по естествен начин да пребивава в намиращата се във всички неща вездесъща, блажена, идваща на приливи и отливи тишина, ние се превръщаме в тази вечно присъстваща хармония. Откриваме, че нашето собствено Аз е същността на всички неща. Това е преживяването на единство, съюз, просветление. Светът не изчезва. Той става прозрачен. Границите се превръщат във воали, тънко покриващи същността на живота, който ние започваме да разпознаваме като израз на нашата собствена природа. Можем ли да продължим да функционираме в света? Да, но нашите мотиви са различни от тези, които сме имали, когато сме виждали себе си като нещо отделно. Сега ние действаме в интерес на по-обширното ни аз. Правейки така, може да изглежда, че сме станали безкористни. Истината е, че винаги действаме за собствения си личен интерес. Но нашето аз е станало универсално, така че нашият интерес е за цялото човечество и за целия живот.

От началото на усъвършенстваните йога практики (и може би дори преди това) ние може да изпитаме нюанси на всеки от тези три етапа, в зависимост от динамиката на нашия уникален процес на пречистване. Можем да преживеем и части от всичките три етапа едновременно.

С времето започваме да разпознаваме тези преживявания/сигнали като километрични стълбове по пътя към просветлението. Ще има да обсъждаме още много подстълбове като навлизаме в допълнителни усъвършенствани йога практики. Тези стълбове са полезни, за да ни поддържат да сме вдъхновени, редовни и да продължаваме с ежедневната ни практика. Тези стълбове не са полезни, за да тръбим: “Днес аз съм тук по пътя към просветлението”. Наистина може и да сме там, но това има значение само ако сме ги отминали и нашето преживяване е станало постоянно и незабележимо. Когато преживяването стане естествено и нормално, тогава то става реално. Това е животът, който имаме предвид да изживеем. Основните етапи постепенно ще изчезнат в това пътешествие. Просветлението в крайна сметка не е толкова свързано с етапите. То е, за да се наслаждаваме да станем това, което винаги сме били.

Ако сме направили пътуването до Калифорния, за което говорихме по-рано, бихме ли прекарали времето си, за да се чудим как сме пристигнали там? Вероятно не. Много по-добре е да се насладиш на красотата на Калифорния. Все пак е полезно да прегледаш подробностите на това дълго пътешествие, за да имат полза и други хора. В крайна сметка всеки произлиза от същото това божествено съзнание, от което и ти, така че по един естествен начин ние сме загрижени всички да имат безопасно и бързо пътуване.

Исус е казал: “Постъпвай с другите така, както би искал те да се отнасят с теб”. Истината е, че всички други са ти. Така че това е не само добър морален съвет, то е и добър практически съвет. Чрез преживяване ние добиваме познание, че другите това сме ние, те са нашето собствено Аз, тъй като вътрешните ни врати се отварят за божествената реалност в нас.

Колко време отнема пътуването? Зависи главно от нас – от нашите предишни действия, които са създали запушвания настанили се дълбоко в нервната система и от това, което правим отсега нататък. Не можем да променим миналото. Но можем да направим много сега, което ще оформи нашето бъдеще. Никой друг, освен нас, не може да направи избора. Ако се заемем с усъвършенстваните йога практики с искрена страст, ще има нова посока в живота ни. След като се обвържем непоколебимо с пътя, само въпрос на време е. Тогава виждаме, че въпросът не е дори толкова много в крайната цел. Въпросът е в преживяването на все по-голяма радост всеки ден, всеки месец и всяка година. Това е път на блаженство, път на удоволствие, с разгръщането ни навътре. Стъпи на този път, започни да се наслаждаваш на ездата още днес. Ще достигнеш до края, тръгвай.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 34
От: Йогани
Дата: Понеделник, 8 Декември 2003 10:52

ТЕМА: Медитация В&О – Медитацията и проблемите на света
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Със сигурност би трябвало да има по-важни неща от АЙ ЕМ, за които да мислим. Какво да кажем за наболелите проблеми на света: тероризъм и война, бедност, глад? Не го разбирам. Сигурен ли си, че медитацията не е едно бягство от реалността?

О: Имай предвид, че медитацията не е мислене на АЙ ЕМ по случаен начин. Както обсъждахме в подробности, това е прецизна процедура, която ни довежда до дълбоки нива на покой и блаженство вътре в нас и внася тези качества в ежедневната ни активност.
Медитацията не е бягство от реалността. По-скоро е подготовка за нея. Можеш дори да кажеш, че медитацията е средство за откриване на реалността, защото онова, което приемаме за реалност, е почти изцяло продукт на нашето възприятие. По-конкретно – дали виждаме чашата полупълна или полупразна?

Ако виждаме чашата полупълна, имаме надежда. Има безкрайна енергия да правим добро дори и при най-обезсърчаващи ни обстоятелства. Ние виждаме начини нещата да се подобрят и работим за това. Когато виждаме чашата полупразна, имаме малко надежда и малко енергия да работим за нещо по-добро. Това е нещастие, страдание и ние се превръщаме в задръжка за всеки, който е около нас. Така ставаме част от проблема, а не част от неговото разрешаване.
Така че, ако намираш тази медитация за източник на покой, вътрешно щастие, оптимизъм и сила в твоя живот, тогава тя е формула за подобряване на заобикалящата те среда и на света.

Резултатите от медитацията са заразни. Когато медитираме, другите са засегнати не само от нашите вдъхновени действия, но също така и от невидимото излъчване на чисто блажено съзнание, излъчвано от нас. Можем да предизвикаме покой и оптимизъм в другите, като се отворим за безкрая вътре в нас.

Исус е казал: “Ти си светлината на света.”

Ако милиони хора медитират всеки ден, светът ще бъде осветлен. Всеки от нас може да даде своя принос, като изведе навън божествената светлина, намираща се вътре в него. Това не е бягство. Това е отговорност. Да станеш нещо повече, не е само за теб. Това засяга всички други на земята.

Така че, медитирай всеки ден и с цялото си сърце върви да вършиш работата, която сърцето ти чувства, че е най-важна. Нека чашата ти прелива за полза на света.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 33
От: Йогани
Дата: Петък, 5 Декември 2003 17:03

ТЕМА: Медитация В&О – Нов начин да седнете в медитация
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: В курса по йога, който посещавах, инструкторът каза, че трябва винаги да седя вертикално, без опора за гърба, подложка на пода или възглавница, когато медитирам. Пробвах така и беше доста болезнено. Необходимо ли е това за успешна медитация?

О: С една дума – не. Медитацията работи отлично дори когато седиш на мека повърхност с облегалка. Фотьойлът е добро решение. Да медитираш на леглото с няколко възглавници зад гърба също е добро решение, поради причини, които скоро ще станат ясни.
Не медитирай в легнало положение, защото това може да доведе до сън, а не до медитация. Идеята е да седиш в изправено и удобно положение. Не искаме излишен дискомфорт в тялото, който да се конкурира с простата процедура на медитацията. Ако е естествено за теб да седиш на твърда повърхност без облегалка за двадесет или повече минути, това е добре за медитация. Но малцина са в състояние да направят така, а и това не е необходимо. По-малкото комфорт е синоним на излишно разсейване при медитиране. Затова си създай комфорт.

След като казахме всичко това, идва фалцовата топка.

Като станеш стабилен в своето ежедневно медитиране и почувстваш, че си готов за следващата стъпка в твоята йога практика, добра идея е да поставиш краката си в кръстосано положение, докато медитираш (турски седеж – бел. моя). Това е моментът, в който леглото става подходящо.
Ако можеш да пъхнеш единия крак под бедрото на другия така, че долната част на ходилото да е обърната към вътрешната страна на бедрото, а петата да е близо до чатала, това е добре. Другият крак може да поставиш със стъпало, опиращо се на подбедрицата на първия крак. Няма значение кой крак първо поставяш до бедрото. Ти избираш. След време ще разработиш способност да сменяш позицията на краката, така че всеки от тях да може да бъде вътрешния крак по време на медитация. Комфортът ще определя кой да бъде вътрешния крак.

Ако си нов в това, може да ти се стори трудно. При повечето хора ще има известно време, прекарано в опитване, но няма да подхождаме към това по начин, стигащ до крайности. Ще предприемем много нежен и постепенен подход. Има важни дълговременни съображения защо се занимаваме с това сега, така че обърни му достатъчно внимание, толкова колкото е необходимо, за да не бъде застрашена редовната ти медитационна практика.

Когато правиш първите си опити, можеш да установиш, че не си в състояние да доближиш ходилото на вътрешния крак до бедрото. Може да откриеш, че коленете ти стърчат във въздуха, не искат да легнат плътно върху леглото. Дръж ги толкова отдалечени от леглото, колкото ти е комфортно и използвай възглавници, за да подпреш коленете, ако е необходимо, така че да ти бъде колкото се може по-комфортно, докато медитираш. Не измъчвай себе си или медитацията си, като се насилваш да стоиш в некомфортна позиция. Това, което искаме е търпеливо, внимателно и нежно да убедим краката да заемат кръстосана позиция с течение на времето. Някои хора могат да постигнат това веднага. За други могат да минат седмици и месеци на внимателно и нежно привикване. Това е посока, в която ние искаме да отидем постепенно – Рим не е бил построен за един ден.

Като се запознаеш с физиката на краката си, ще откриеш, че краката по-лесно отиват надолу и лягат удобно на леглото, когато стъпалата са обърнати леко нагоре. Тогава пръстите на вътрешния крак могат да се вмъкнат под бедрото, петата му да остане близо до чатала, а петата на външния крак да се прибере до подбедрицата на вътрешния.
Леглото е много подходящо за целта, тъй като стъпалата могат лесно да се извият така, че тяхната долна част да сочи нагоре, докато горната им част потъне леко в матрака. Ако коленете все още не са слезли надолу, след като си извил ходилата с долната им част нагоре, използвай възглавници, за да запълниш празнината под тях.
Но ако завъртиш ходилата нагоре, колената би трябвало да слязат надолу. Също както и когато се наклониш в посока напред, опитвайки се да застанеш на колене, докато си с кръстосани крака.
Използвай поддръжка за гърба, докато медитираш и развиваш този нов начин на седене в медитация. Ще откриеш, че ще ти стане удобно в тази позиция след период на нежно привикване от няколко седмици или няколко месеца. Ако краката ти започнат да се чувстват неудобно по време на медитация, можеш да изпънеш единия от тях или пък двата и да продължиш да медитираш. Или можеш да сменяш вътрешния крак от време на време и да продължиш по този начин.
Направи каквото е необходимо, за да ти бъде удобно по време на медитация, докато нежно насърчаваш седежа с кръстосани крака. С времето ще ти стане втора природа да седиш по този начин и ще бъдеш в състояние да медитираш с лекота, без дори да забелязваш как седиш.

Ако има увреждане или друг ограничаващ фактор, който не можеш да преодолееш и за теб е невъзможно да седиш с кръстосани крака, няма проблем. Ти все още можеш да медитираш и да извлечеш всички ползи от това. Нищо не е загубено. Тъй като ще започнем нови усъвършенствани йога практики по-нататък, има начини да заобиколим липсата на кръстосаните крака. Кръстосаните крака са предпочитани, но не са задължителни.

Очевидно когато се озовем в ситуации, при които ще медитираме в самолети, офиси, чакални и други – ние просто си седим нормално в стола, без някаква специална позиция на краката. Но когато медитираме в къщи, винаги предпочитаме (с комфорт) току-що описания начин за седене с кръстосани крака. Това е важна подготовка, която ще създаде основите за драматичен етап в нашето духовно преобразяване, като добавим допълнителни усъвършенствани йога практики.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 31
От: Йогани
Дата: Петък, 5 Декември 2003 12:42

ТЕМА: Медитация В&О – Наслаждението от чудесните места на открито
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Ходихме в планината миналия уикенд и аз медитирах на открито, с изглед към огромна долина. Беше красиво и медитацията ми беше чудесна. Блажено се слях с мекия планински въздух. Има ли полза от медитирането на открито в красиви места?

О: Има голяма полза от това да си навън в красиви места, но не е необходимо да медитираш непременно там. Да бъдеш в състояние да оцениш дълбоката красота на природата е най-голямата радост в живота. С каква по-голяма цел бихме могли да бъдем тук, освен да се наслаждаваме на безкрайното море от хармония във и около нас? Редовната медитация постепенно култивира нашата вродена способност да ценим и се наслаждаваме на красивото в живота.

Но помни какво правим в медитацията. Без усилие подхващаме мантрата и я оставяме да отива, където тя желае. Когато осъзнаем, че сме я загубили, я подхващаме отново. Тази процедура правим двадесет минути, два пъти на ден. Не медитираме, за да имаме специфично преживяване по време на самото медитиране. Процесът на пречистване си има свой собствен път. Не можем да го направляваме или предсказваме. Правим лесната процедура на медитация и оставяме пречистването да се случва.

Така че, по отношение на мястото медитационната процедура не е в това да седнеш на планински връх или на което и да е специално място, но да се възползваш от най-подходящото място, което имаш под ръка, когато стане време за медитиране – мястото в което да имаш най-малко разсейвания.

Исус е казал: “Влез в стаята си, за да се молиш.” Това е идеята. Медитацията е вътрешен процес, затова ние се оттегляме, изолираме се от външния свят, за да я правим. Ако сме на борда на самолет, в чакалня или на планински връх, можем да нямаме избор, така че медитираме, където сме. Както обсъждахме преди, това може лесно да бъде направено.

Не е нужно да излизаме навън, за да седнем на върха на планината с цел да медитираме. Много по-добре е да бъдем в стаята, където е тихо и изолирано. Тогава можем да медитираме, да отидем навътре при най-малко външно стимулиране на сетивата. По-късно можем да излезем навън и да оценим грандиозната гледка на долината долу, след като сме просмукани с осветяващите нашите възприятия качества на чистото блажено съзнание. След това да затворим очи, ако желаем и да станем едно с великата природа около нас, да се наслаждаваме!

Медитацията ни подготвя за по-пищно, по богато възприемане и преживяване на всичко. Тя е изолиране от външния свят и преход към чистото блажено съзнание вътре в нас, така че да можем после да се върнем и да опознаем външния свят по много по-прецизен начин.

Ако се опитаме да смесим в едно и също време медитационната ни практика с нашето сетивно възприемане на външния свят, резултатите няма да са оптимални. Първо влизаме навътре – след това се връщаме и излизаме навън. Нашата медитацията не е в това да се опитваме да бъдем и вън, и вътре едновременно. Това състояние да бъдеш едновременно и вътре, и вън се появява по един естествен начин, то е резултат от редовното ежедневно медитиране.

Да бъдеш едновременно и вътре, и вън не е практика на медитацията. Това е плодът на медитацията.

Бъдете вдъхновени от красотата на природата. Знайте, че можете да преживявате природата по все по-нарастващо изтънчени и прецизни начини – в резултат от ежедневното практикуване на медитация. Използвайте своето вдъхновение, за да удвоите отговорността си към ежедневното практикуване. Тогава, след време, вие ще познаете природата по начин, който трайно ще ви разтопява в блаженство. Тогава вашето естествено състояние ще стане да бъдете едновременно напълно вътре и напълно вън. Вие ще станете едно с прекрасното място на открито, в което се намирате.

Това е плодът на истинската йога и на истинската религия. Това е просветление.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 30
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 4 Декември 2003 16:25

ТЕМА: Медитация В&О – Диета и медитация
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Ако стана вегетарианец, ще стане ли медитацията ми по добра?

О: Само ако естествено си склонен да бъдеш вегетарианец. Принудителните диети обикновено не са най-добрите диети, тъй като те въвеждат стрес и самоосъждане. При първа възможност тялото се връща отново към старата диета. Това е, поради което регламентираните програми за диета рядко работят за продължително време. Трябва да идва отвътре.

Ако медитираш редовно, ще откриеш, че с времето ще бъдеш привлечен към по-лека и по-хранителна диета. Предпочитанията ти ще се променят по естествен начин. Движи се по този начин. Тялото знае от какво се нуждае, за да поддържа процеса на пречистването, подпомаган от медитацията. С нарастването на блаженото съзнание хранителните навици ще се променят по съответен начин.

“Лека и хранителна” е всичкото, което ще видиш като описание на диета в тези уроци.
“Лека”, за да помогне в лесното очистване на нервната система чрез усъвършенстваните йога практики и “хранителна”, за да подпомага поддържането на тялото в добро здраве. Твърде лека, обикновено не е хранителна, а твърде хранителна обикновено не е лека. Ключът е в баланса и редовното медитиране непринудено ще ни води в тази посока. Прекалената загриженост за диетата не е в помощ на медитацията. Така че, “карай я по-леко” и просто медитирай два пъти дневно. Ако правиш това, диетата ще се погрижи сама за себе си.

Гуруто е в теб.